biomass

Comparative analysis of existed software and computing models for assessment of the energy potential of renewable energy sources

Abstract: In the paper is presented comparative analysis of different models for assessment of energy potential of renewable energy sources (wind, solar, hydro, geothermal, biomass, biogas). The analysis is based on preliminary selected/identified criterion for assessment of the models as: scope of the model, structure of the model, sensitive of the model, functionality of the model, sphere of implementation of the model. In the paper are presented 8 models, following the good practice in the European countries, including 2 models developed in Bulgaria.

Authors: доц. A. GrigorovS. Petkova

The full article is available in Bulgarian.

biomass

Tradable Green Certificates Renewable Electricity Preferential Prices (feed-n tariffs)

Tradable Green Certificates (TGC)

In the first decade of the 21st century, global energy markets are confronted with two issues that have increasingly dominated the international energy agenda during the last decades of the 20th century. These two issues are the liberalization of energy markets on the one hand and the fulfillment of environmental targets put forward in the international policy arena on the other hand. The best known example of the latter is the Kyoto-agreement on the reduction of CO2 and other greenhouse gas emissions. Another example is the indicative target that has been put forward in the White Paper on Renewable Energy of the Commission of the European Union.

In a system of green certificates, producers of renewable electricity receive a certificate for each pre-defined unit of electricity produced. Such a certificate represents the ‘greenness’, or in more general terms the ‘societal value’ of the production of electricity from renewable sources. By issuing green certificates two different markets are created for producers of renewable electricity: the market of physical electricity, on which they have to compete like any other electricity producer, and the market of green certificates. Demand for green certificates can originate from several sources. There might be a voluntary demand of consumers (e.g. by green pricing). Demand can also be imposed by the government on consumers or other actors in the electricity supply chain (generators, distributors, suppliers) via an obligation to generate, transmit, deliver or buy a certain amount of green certificates. The government itself can also act as a buyer of green certificates, e.g. by securing a minimum price or by a tendering procedure. In practice demand might come from a combination of these sources.

The European Commission considers this system as an option to reduce market distortions due to different state-aid schemes for renewables in the emerging internal electricity market.

Objective

The main objective of a system of tradable green certificates is to stimulate the penetration of green electricity into the electricity market.

In a green certificate system, certification serves two purposes. It functions as an accounting system to verify whether demand has been met or, when there is no demand, to measure the amount of electricity produced from renewable energy sources (RES). Secondly, it facilitates trade; through the establishment of green certificates a separate market for the renewable characteristic of the electricity will originate besides the market for physical electricity.

Green Certificates

Green certificates are created by the producers of electricity. Producers receive a certificate for each predefined unit of electricity produced from renewable energy sources that is put on the grid. Demand for green certificates can originate from several sources. There is a voluntary demand of consumers (e.g. by green pricing). Demand can also be imposed by the government on consumers or other actors in the electricity supply chain (generators, distributors, suppliers) via an obligation to generate, transmit, deliver or buy a certain amount of green certificates. The government itself can also act as a buyer of green certificates, e.g. by securing a minimum price or by a tendering procedure. In practice demand might come from a combination of these sources.

Green Certificate Market

Consumers will pay a price for the certificates in order to meet their target. The price will depend on the market, i.e. on demand (which is fixed by the target) and supply. With low supply of green certificates, the price will be high, which will be an incentive for new producers to provide renewable electricity. Moreover, in theory renewable energy will be provided in an efficient way because those producers who can provide renewable electricity at the lowest price will be able to sell their certificates.

It is both a spot market and a forward market have been developed for green certificates. On the spot market, consumers or distribution companies trade green certificates that have been issued in the past. This market is used to buy certificates to fulfill their obligation. On the forward market consumers or distribution companies can negotiate about long-term contracts i.e. they trade in green certificates that will be issued in the future. The forward market can be used to hedge for price risks, therefore securing investments into renewable electricity projects.

Different Models of a Green Certificate System with Obligation

Distribution companies or utilities may face an obligation for electricity generated from renewable energy sources. Thus at the date of settlement, the utilities have to show the proper amount of green certificates. The price of green certificates could be passed on to the consumers of electricity in the form of a general price in-crease. However, the price of green certificates may also be passed on to those consumers who have agreed to support renewable electricity, and therefore to pay a higher price. This system, however, does not seem to be sustainable, once consumers have found out that they are paying for something a utility is obliged to do anyway. The obligation for renewable electricity can also be put on the consumers of electricity. At the date of settlement, consumers have to show the proper amount of certificates, which they have to buy from the utilities. Here, the price for electricity and the price of green certificates (green electricity) are strictly separated.

Volatility Price

When the green certificate system is accompanied by an obligation on utilities or consumers, demand for renewable electricity – and thus for green certificates – is fixed, except for voluntary (additional) demand. Supply of green certificates is determined by the installed capacity of RES. With a general characterization of high fixed cost and low variable costs, renewable electricity suppliers will continue their production until the price is close to zero. When targets are to be met at a certain date and the certificates or the obligation is not transferable to the next period, the price of the green certificates is characterized by high volatility.

In case of under capacity, there is either a strong upward pressure on installation of new capacity or (if the time period is too short for new installations) non-complying utilities or consumers have to pay the penalty. In both cases, the price of green certificates is high. In case of over capacity, the supply of green certificates is higher than demand and competition among suppliers lead to a strong downward pressure on the price of green certificates to nearly zero.

A number of options are available to prevent this price volatility. They can be divided into two categories:

  • Improve the flexibility of renewable electricity generators.

  • Improve flexibility on the demand side by changing the rules of the game.

Examples of both options are discussed below.

Validity of Certificates

If green certificates are only valid in the year of issuing, the certificates produced in a certain year are worthless once all distribution companies have settled their obligation for that year. When in general the supply of green certificates is larger than the targeted demand, the price of certificates is decrease.

Given this situation, the prices are even reducing to zero at the end of the target year. To stabilize the system, the validity of green certificates should be extended.

Besides extending the validity of certificates to subsequent years, the validity of green certificates could be extended to meet targets before actual production of the green certificate has taken place, i.e. borrowing of certificates. This means that the expected green certificates to be generated in the next period (which can be purchased through forward contracts) can be used to meet today’s obligations. This measure would also enhance supply side flexibility on the green certificate market in a number of ways.

  • First, in case of shortage, the price will not reach the penalty rate, but instead market participants will purchase forward contracts to meet their obligations.

  • Second, this measure will automatically correct for stochastic climate factors that increase the uncertainty in supply of green certificates. In case of a year with little wind, future green certificates can be used. Over the time span of the wind turbine, the produced green certificates will match with the targets for which its electricity was sold.

  • Third, the extra demand for forward contracts resulting from this set-up, will help renewable energy developers to secure finance from finance institutes. It seems reasonable to restrict borrowing to a specified time period.

 Author: S. Petkova, ENBC Ltd.

 

Какво се променя с новите изменения на Наредбата за техническите паспорти на строежите от януари 2013г.

Като новогодишен подарък, в началото на 2013г. беше обнародвана новата версия на Наредбата за техническите паспорти на строежите (Наредба №5 от 2006 г. за техническит епаспорти на строежите).

Като начало, с новите изменения вече се въвежда понятието “недвижими културни ценности” и така ще говорим вече за “Технически паспорти на строежи – недвижими културни ценности”, а не како бяхме свикнали досега да използваме израза “технически паспорти на съществуващи строежи – паметници на културата”. Въвежда и изискването техническите паспорти на строежи – недвижими културни ценности да се съгласуват с Министерството на културата, а не с Националният институт за паметници на културата (както беше досега).

 

Разширява се раздел III “Основни технически характеристики” към Част А “Основни характеристики на строежа” като се въвеждат допълнителни технически изисквания за реквизити и по отношение на  изисквания за опазване на защитени зони, на защитени територии и на недвижими културни ценности, изисквания за защита при бедствия и аварии и за физическа защита на строежите и др.;

 

В случай на съсобственост на строежа собствениците на строежа ще възлагат с договор съставянето на техническия паспорт. Като това възлагане може да се извърши и от някои от съсобствениците за сметка на всички съсобственици.

Както и преди, така и сега собственикът на строежа е длъжен да съхранява отговорно техническия паспорт и да спазва всички предписания по части Б и В. Новото е, че вече собственикът на строежа е длъжен да предостави заверено копие на техническия паспорт на строежа съответно в “Агенцията по геодезия, катография и кадастър”, а когато строежа е обявен за недвижима културна ценност – е длъжен да предостави и второ заверено копие от техническия паспорт в “Министерството на културата – за недвижимите културни ценности”. Техническия паспорт се заверява от лицата, които са го съставили.

 

При обследване на съществуващи строежи анализа на действителните технически характеристики на строежа и оценка на съответствието им с нормативните стойности, определени с нормативните актове, ще се прави на база действащи към момента на въвеждането на строежите в експлоатация.

Като при съставяне на доклад за резултатите от обследването освен, че трябва да бъде включена оценка на техническите характеристики на строежа за съответствие с изискванията на нормативните актове, действащи към момента на въвеждането на строежите в експлоатация, трябва да бъдат включени и възможности за изпълнение на съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 ЗУТ, в т.ч. оценка за сеизмичната осигуреност на строежа в съответствие с действащите към момента на обследването нормативни актове.

Така етапите за извършване на обследване на съществуващи строежи с цел изготвяне на технически паспорт придобива следната съвкупност от изисквания и последователност:

  • За съставяне на технически паспорт на съществуващ строеж се извършва обследване за установяване на техническите му характеристики, свързани с изискванията по чл. 169, ал. 1 – 3 ЗУТ. (като обследване на съществуващ строеж може да се извърши и по всяко време при експлоатацията му по желание на собствениците или по искане на контролните органи).
  • Задължителни елементи на обследването:
    — съставя се т.н. информационна база данни за нормативните (проектните) стойности на техническите характеристики на обследвания строеж, включително и тези, свързани със съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 – 3 ЗУТ
    — установяват се действителните технически характеристики на строежа по разделите на част А от техническия паспорт;
    — прави се анализ на действителните технически характеристики на строежа и оценка на съответствието им с нормативните стойности, определени с нормативните актове, действащи към момента на въвеждането на строежите в експлоатация;
    — препоръчват се мерки, ако се установи, че са необходими;
    съставя се доклад за резултатите от обследването, който включва оценка на техническите характеристики на строежа за съответствие с изискванията на нормативните актове, действащи към момента на въвеждането на строежите в експлоатация, както и възможностите за изпълнение на съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 ЗУТ, в т.ч. оценка за сеизмичната осигуреност на строежа в съответствие с действащите към момента на обследването нормативни актове.
  • Установяването на действителните технически характеристики на строежа се установяват чрез:
    — събиране, проучване и анализ на наличната техническа документация;
    — екзекутивно заснемане – при липса на техническа документация;
    — оглед и измервания на строежа за събиране на технически данни (описват се видът и размерите на дефектите, повредите или разрушенията в строежа);
    — извършване на необходимите изчислителни проверки (свързани с измервания, пробни натоварвания и др.).
  • Действителните технически характеристики на строежа и сравняването им с нормативните характеристики по съществените изисквания на чл. 169, ал. 1 – 3 ЗУТ се документират в табличен вид за всеки строеж в зависимост от неговото предназначение.
  • Оценката на техническите характеристики на строежа за съответствие или несъответствие със съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 – 3 ЗУТ се състои в провеждане на сравнителни анализи и проверки за определяне на количествените измерения и на качествените показатели за удостоверяване на:
    — размера на повредите или разрушенията в строежа и отклоненията от действащите нормативни актове;
    — допуснатите грешки и недостатъци при проектирането, изграждането и експлоатацията на строежа;
    — степента на риска за настъпване на аварийни събития;
    — опасността за обитателите и опазването на имуществените ценности в строежа, както и за неблагоприятните въздействия върху околната среда;
    — технико-икономическата целесъобразност, културната и социалната значимост при избора на решението за възстановяване или премахване (разрушаване) на строежа.
  • Изготвя се доклад за резултатите от обследването, който включва и техническите мерки за удовлетворяване на съществените изисквания към обследвания обект, както и предписания за недопускане на аварийни събития, които застрашават обитателите на строежа.

Обследването на строежите се извършва от лицата по чл. 176в, ал. 1 – 4 ЗУТ.
Всяко обследване започва с подписване на договор за възлагане между собственика и лицата по чл. 176в, ал. 1 – 4 ЗУТ. В края на обследването възложителя получава  доклада от изследването и съставеният технически паспорт.

Задължение за поддържане на безопасната експлоатация на строежа в съответствие с действащите нормативни актове е на собствениците, като ако в доклада има посочени мерки, които трябва да бъдат изпълнение, собствениците съставят график за изпълнение на посочените мерки.

 

Въвеждат се и някои изменения в използваните понятия, срокове и категоризация, а именно

Техническите паспорти на съществуващи строежи – държавна, общинска или частна собственост, в т.ч. строежите – смесена държавна и частна собственост, или смесена общинска и частна собственост, се съставят в следните срокове в зависимост от категорията им:

  • от първа, втора и трета категория – до 31 декември 2014 г.
  • от четвърта категория – до 31 декември 2016 г.
  • от пета категория – до 31 декември 2018 г.

Срока за техническите паспорти на сгради и съоръжения от първа и втора категория с основно производствено или технологично предназначение, когато то е определено с нормативен акт, се съставят в сро кдо 31 декември 2014 г..

Срока за изготвяне на техническите паспорти на сгради и съоръжения със спомагателно, второстепенно или обслужващо предназначение се съставят в сроковете за съответните категории строежи.

В случай на съществуващи строежи – държавна, общинска или частна собственост, в т.ч. строежите – смесена държавна и частна собственост, или смесена общинска и частна собственост, на които по време на строителството е упражняван строителен надзор (за строежите, започнати след 1 септември 1999 г.) и които са въведени в експлоатация преди влизане в сила на наредбата, техническият паспорт може да се състави, без да се извършва обследване на строежа, ако:

  • лицето, на което е възложено да състави паспорта, удостовери, че строежът съответства на одобрената проектна (екзекутивна) документация и на разрешението за ползване (удостоверението за въвеждане в експлоатация)
  • техническият паспорт се съставя в срок до две години от влизане в сила на наредбата.

 

Важно: След изтичане на упоменатите срокове кметът на съответната община възлага съставянето на технически паспорти на строежите, за които те не са съставени, за сметка на техните собственици, като за извършените разходи общината се снабдява с изпълнителен лист за събиране на вземането чл. 417, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

В посочените по-горе срокове кметовете на общини в сроковете се ангажират ежегодно да организират разяснителна кампания в населените места на територията на съответните общини за изработване на технически паспорти на строежите. В началото на последната година от определения срок кметът на съответната община трябва да издаде предписание до всеки собственик на строеж, за който не е съставен технически паспорт.
За съществуващи строежи моментът на въвеждане в експлоатация (времето на изграждане) се удостоверява с разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация, а когато няма такива – с акт за държавна или общинска собственост, с разрешение за строеж или акт за собственост, както и с всички доказателствени средства, допустими по ГПК, включително и с декларации.

Автор: С. Петкова