Какво обновиха в Наредба №7 за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради

Обнародваха последните изменения и допълнения в Наредба №7 за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради (ДВ. бр.80 от 13 Септември 2013г.)

Наредбата влиза в сила от 14.10.2013 г., и може да отдъхнем до накъде защото както е записано в нея: Наредбата не се прилага за сгради, за които е започнало производство по въвеждането им в експлоатация”. За дата заз започнато производство по въвеждане в експлоатация се счита датата на внасяне на искане пред компетентния орган съгласно ЗУТ.

С тази основна и нова Наредба 7, известна още като “библия” на енергийните одитори в България,  се въведоха най-накрая официални “определения” и някой нови схващания за досега използвани понятия от всички заети и заинтересовани в този сектор, с което се очаква да се въведе  някаква реална унифицирана рамка за оценка на ЕЕ в сгради и промишлени системи (въпреки наличната досега методика), без да се нагалагат много-много свободни импровизации, а именно:

  • за първи път вече официално знаем що е това „нова сграда“  –  т.е. това е всяка новоизградена сграда, която се въвежда в експлоатация за първи път.
  • вече няма да се чудим какво е то “енергийна ефективност в сгради“ (въпреки, че от 2006г. всички одитори изготвят доклади за оценка на това екзотично се оказа понятие) – а именно: осигуряването и поддържането на нормативните параметри на микроклимата в сградите, топлосъхранението им и икономията на енергийни ресурси за нуждите на сградите с минимални финансови разходи.
  • за тези, които от 2006г. насам все още се чудят какво е „промишлена система“ ето го и официалното пояснение – съвкупност от производствени сгради, съоръжения, технологии и спомагателни стопанства, включени в производството на стоки.
  • улеснение идва вече и в тълкуванието на понятието „производствени сгради“  – са сградите за: производство в строителната промишленост, енергетиката, химични и фармацевтични производства, металургични производства, машиностроителни, машиноремонтни и металообработващи производства, дървообработващи производства, текстилни производства, производства за преработка на животински и растителни продукти, производство на хранителни продукти и вкусови вещества, за добив и преработване на руда, въглища, нерудни изкопаеми, нефт и газ (включително временните строежи по чл. 54, ал. 6 ЗУТ за търсене, проучване или добив на подземни богатства); автобази със сервиз за обслужване; сгради за селскостопански дейности – животновъдни сгради, оранжерии и други обекти, свързани с тях.>
  • вече официално под „основен ремонт“ на сграда ще се разбира – ремонт на сграда, който обхваща над 25 на сто от площта на външните ограждащи конструкции и елементи. Което, да отбележим, обхваща само ремонт/изменения на външната конструкция и въшните елементи на сградата (за вътрешни преградни стени напр. не се говори)!
  • за чудещите се има и пояснение ще е то „външни ограждащи елементи на сградата“ – система от компоненти (конструкции и елементи – плътни и прозрачни) на дадена сграда, които отделят вътрешната от външната среда на сградата.
  • а що е то „сграден компонент“? Отговорът е: техническа сградна инсталация или компонент от външните ограждащи конструкции и елементи на сградата.

вече можем да бъдем спокойни знаейки и какво  се крие зад понятията “климатизиран обем” и “климатизирана площ” когато се сблъскаме с тях

  • „климатизиран обем“ е отопляем обем или обем за охлаждане.
  • „климатизирана площ“ е общата площ на пода на климатизирания обем, която включва площта на климатизирано пространство чрез отоплителна и/или охладителна система и площта на индиректно климатизирани неотопляеми/неохлаждани пространства (приземни и подземни етажи) с топлинни загуби/притоци. Климатизираната площ се определя по външните размери на сградата!!!
Е, тези понятия и досега ги имаше разпръснати и подпъхнати тук-там по други нормативни актове, но си е съвсем друго да са си в комплект с останалата част от методиката.

 

Останалите изменения и допълнения, споменати бегло по-долу, касаят предимно енергийните одитори и лицата, които отговарят за контрола натяхната дейност. За всички, които са извън тази група може би ще представлява интерес да се запознаят с поредните изисквания на националното ни енергийно законодателство свързани с т.н. енергийна ефективност в сгради и промишлени системи (описани тук).

 

Основното, различното и новото в новата Наредба 7
1. Касаещо жилищни, нежилищни и производствени сгради
Наредба 7 задължително се прилага при проектиране и изпълнение на жилищни и нежилищни сгради, в т.ч. сгради за обществено обслужване в областта на здравеопазването, образованието, културата и изкуството, търговията, спорта, общественото хранене, хотелиерството и услугите, както и административни сгради, които се характеризират:
  • среднообемна нормативна температура на вътрешния въздух, по-висока от 15°С за зимен период, и относителна влажност на въздуха до 70 %;
  • среднообемна нормативна температура на вътрешния въздух от 12 до 15°С за зимен период в зависимост от предназначението на сградите, които се отопляват най-малко три месеца в годината.
Техническият показател за енергийна ефективност на производствени сгради (при реконструкции, основно обновяване и основен ремонт на съществуващи производствени сгради в експлоатация) – съгласно чл. 4, ал.1:
  • се изчислява за производствени сгради, за които не се изисква издаване на сертификат за проектни енергийни характеристики по реда на Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ), в които се поддържа среднообемна температура на вътрешния въздух за зимен и летен период съгласно стойностите, определени с наредбата по чл. 125, ал. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ), и технологичният им режим изисква целогодишно поддържане на микроклимат с нормативно определени параметри.
За производствени сгради, за които със заданието за проектиране/проектите не се изисква поддържане на микроклимат с определени параметри, технически показатели за енергийна ефективност в сгради са коефициентите на топлопреминаване на сградните ограждащи конструкции и елементи, като техните стойности не могат да бъдат по-големи от определените в таблици 1 и 2 в Наредбата.

 

Енергийните характеристики и показателите за разход на енергия на промишлените системи, чиято съвкупност обхваща вече споменатите производствени сгради, се определят по реда на наредбата по чл. 33, ал. 8 ЗЕЕ, като се отчитат референтните стойности на коефициентите на топлопреминаване на сградните ограждащи конструкции и елементи по таблици 1 и 2 от Наредбата.

 

Проектиране на производствени сгради
Вече при проектиране на производствени сградим при които относителната влажност на въздуха е над 70 % и/или са със специални параметри на температурно-влажностния режим – коефициентите на топлопреминаване на сградните ограждащи конструкции и елементи се изчисляват съгласно стойностите, определени с наредбата по чл. 125, ал. 4 ЗЕ и със заданието за проектиране в съответствие с таблици 1 и 2 от Наредбата.

 

Основен технически показател за ЕЕ при
  • проектирането на нови сгради
  • оценяването на съответствието на инвестиционните проекти
  • обследването за енергийна ефективност на съществуващи сгради

всички със среднообемна температура на вътрешния въздух, по-висока от 15 °С, и относителна влажност на въздуха под 70 % е:

  • специфичният годишен разход на първична енергия (kWh/m2 годишно; kWh/m3 годишно)за отопляване, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и уреди на един квадратен метър от общата климатизирана площ на сградата (Аf) в m2 или на един кубичен метър климатизиран обем (Vs) в m3.
В случай на нови сгради, за които със заданието за проектиране/проектите не е определен източник/източници на топлина и/или студ, първичната енергия се изчислява за електричество при отчитане на референтната стойност на коефициента за загуби при добив/производство и пренос на енергоресурси и енергии съгласно наредбата по чл. 15, ал. 3 ЗЕЕ за този вид енергия.
Като изискванията за техническият показател не се прилагат при извършване на реконструкция, основен ремонт или преустройство на отделни части, самостоятелни обекти или помещения в съществуващи сгради.
В такива случаи техническите показатели за енергийна ефективност са коефициентите на топлопреминаване за видовете ограждащи конструкции и елементи.
Устойностяването и определянето на референтната стойност на техническият показател се извършва въз основа наметодиката съгласно приложение 3 на Наредбата, като:
  • за нови сгради –  се изчисляват въз основа на проектните данни за сградата.
  • за съществуващите сгради – въз основа на данни за актуалното състояние на сградата при извършване на обследване за енергийна ефективност.

 

Сгради в експлоатация

Оценка на потреблението на енергия в сгради, въведени в експлоатация, с оглед сертифицирането им по ЗЕЕ се установява с обследване за енергийна ефективност.

като ОТПАДА съществуващото досега изискване – при първото обследване на сградата се извършва сравнение на получената стойност за нетна енергия при отсъствие на вътрешни товари със стойността й от енергийния паспорт на сградата, съставен въз основа на екзекутивната документация за сградата. Допуска се отклонение в границите ± 5%.

 

Изисквания към инвестиционните проекти

Въвеждат се някои допълнителни изменения (към съществуващите вече) за съдържанието на част „Енергийна ефективност” на инвестиционен проект, като:
  • режими на обитаване на сградата, отоплявани зони, охлаждани зони и проектно допускане за среднопретеглен брой на обитателите и посетителите в сградата, определен като едновременно дневно присъствие;
  • проектни допускания относно функционалните режими по групи технически уреди и системи, потребяващи електрическа енергия, която не се използва за отопление, и/или охлаждане, и/или вентилация; други специфични условия, влияещи на енергийното потребление на проектираната сграда;
  • проектни стойности на показателите, характеризиращи енергопреобразуващите и енергопреносните свойства на ограждащите конструкции на сградата, включително технически характеристики на предвидените с проекта строителни енергоефективни продукти/материали;
  • проектни стойности на показателите, характеризиращи енергопотреблението на технологичните процеси за отопляване, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди, описание на проектираните системи за отопляване/охлаждане и вентилация на сградата, включително за оползотворяване на възобновяемата енергия, проектни режимни параметри и ефективности на системите;
  • проектна стойност на показателя за годишния разход на енергия по чл. 4, ал. 1, характеризиращ енергопотреблението на сградата като цяло, в т.ч. годишна потребна енергия за отопление, охлаждане, вентилация и битово горещо водоснабдяване;
  • разход на първична енергия на проектираната сграда и клас на енергопотребление по скалата на класовете на енергопотребление съгласно наредбата по чл. 15, ал. 3 ЗЕЕ.“

Винаги при изготвянето на инвестиционни проекти за нови сгради или за реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващи сгради трябва да се прави анализ на възможностите за използване на енергия от възобновяеми източници за доказване на техническата възможност и икономическата целесъобразност.

Като самият анализ на възможностите за използване на енергия от възобновяеми източници се явява част от оценката на показателя за годишен разход на енергия в сградата.
При проектиране на сгради трябва да се предвиждат строителни продукти, чиито експлоатационни показатели по отношение на съществените им характеристики осигуряват изпълнението на изискванията към строежите съгласно (чл. 169, ал. 1 ЗУТ) и отговарят на техническите спецификации по смисъла на Наредбата за съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти, приета с Постановление № 325 на Министерския съвет от 2006 г. (ДВ, бр. 106 от 2006 г.), съответно Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО (ОВ на ЕС, бр. L88 от 4.4.2011 г.).
Автор: С. Петкова