Какво обновиха в Наредба №7 за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради

Обнародваха последните изменения и допълнения в Наредба №7 за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради (ДВ. бр.80 от 13 Септември 2013г.)

Наредбата влиза в сила от 14.10.2013 г., и може да отдъхнем до накъде защото както е записано в нея: Наредбата не се прилага за сгради, за които е започнало производство по въвеждането им в експлоатация”. За дата заз започнато производство по въвеждане в експлоатация се счита датата на внасяне на искане пред компетентния орган съгласно ЗУТ.

С тази основна и нова Наредба 7, известна още като “библия” на енергийните одитори в България,  се въведоха най-накрая официални “определения” и някой нови схващания за досега използвани понятия от всички заети и заинтересовани в този сектор, с което се очаква да се въведе  някаква реална унифицирана рамка за оценка на ЕЕ в сгради и промишлени системи (въпреки наличната досега методика), без да се нагалагат много-много свободни импровизации, а именно:

  • за първи път вече официално знаем що е това „нова сграда“  –  т.е. това е всяка новоизградена сграда, която се въвежда в експлоатация за първи път.
  • вече няма да се чудим какво е то “енергийна ефективност в сгради“ (въпреки, че от 2006г. всички одитори изготвят доклади за оценка на това екзотично се оказа понятие) – а именно: осигуряването и поддържането на нормативните параметри на микроклимата в сградите, топлосъхранението им и икономията на енергийни ресурси за нуждите на сградите с минимални финансови разходи.
  • за тези, които от 2006г. насам все още се чудят какво е „промишлена система“ ето го и официалното пояснение – съвкупност от производствени сгради, съоръжения, технологии и спомагателни стопанства, включени в производството на стоки.
  • улеснение идва вече и в тълкуванието на понятието „производствени сгради“  – са сградите за: производство в строителната промишленост, енергетиката, химични и фармацевтични производства, металургични производства, машиностроителни, машиноремонтни и металообработващи производства, дървообработващи производства, текстилни производства, производства за преработка на животински и растителни продукти, производство на хранителни продукти и вкусови вещества, за добив и преработване на руда, въглища, нерудни изкопаеми, нефт и газ (включително временните строежи по чл. 54, ал. 6 ЗУТ за търсене, проучване или добив на подземни богатства); автобази със сервиз за обслужване; сгради за селскостопански дейности – животновъдни сгради, оранжерии и други обекти, свързани с тях.>
  • вече официално под „основен ремонт“ на сграда ще се разбира – ремонт на сграда, който обхваща над 25 на сто от площта на външните ограждащи конструкции и елементи. Което, да отбележим, обхваща само ремонт/изменения на външната конструкция и въшните елементи на сградата (за вътрешни преградни стени напр. не се говори)!
  • за чудещите се има и пояснение ще е то „външни ограждащи елементи на сградата“ – система от компоненти (конструкции и елементи – плътни и прозрачни) на дадена сграда, които отделят вътрешната от външната среда на сградата.
  • а що е то „сграден компонент“? Отговорът е: техническа сградна инсталация или компонент от външните ограждащи конструкции и елементи на сградата.

вече можем да бъдем спокойни знаейки и какво  се крие зад понятията “климатизиран обем” и “климатизирана площ” когато се сблъскаме с тях

  • „климатизиран обем“ е отопляем обем или обем за охлаждане.
  • „климатизирана площ“ е общата площ на пода на климатизирания обем, която включва площта на климатизирано пространство чрез отоплителна и/или охладителна система и площта на индиректно климатизирани неотопляеми/неохлаждани пространства (приземни и подземни етажи) с топлинни загуби/притоци. Климатизираната площ се определя по външните размери на сградата!!!
Е, тези понятия и досега ги имаше разпръснати и подпъхнати тук-там по други нормативни актове, но си е съвсем друго да са си в комплект с останалата част от методиката.

 

Останалите изменения и допълнения, споменати бегло по-долу, касаят предимно енергийните одитори и лицата, които отговарят за контрола натяхната дейност. За всички, които са извън тази група може би ще представлява интерес да се запознаят с поредните изисквания на националното ни енергийно законодателство свързани с т.н. енергийна ефективност в сгради и промишлени системи (описани тук).

 

Основното, различното и новото в новата Наредба 7
1. Касаещо жилищни, нежилищни и производствени сгради
Наредба 7 задължително се прилага при проектиране и изпълнение на жилищни и нежилищни сгради, в т.ч. сгради за обществено обслужване в областта на здравеопазването, образованието, културата и изкуството, търговията, спорта, общественото хранене, хотелиерството и услугите, както и административни сгради, които се характеризират:
  • среднообемна нормативна температура на вътрешния въздух, по-висока от 15°С за зимен период, и относителна влажност на въздуха до 70 %;
  • среднообемна нормативна температура на вътрешния въздух от 12 до 15°С за зимен период в зависимост от предназначението на сградите, които се отопляват най-малко три месеца в годината.
Техническият показател за енергийна ефективност на производствени сгради (при реконструкции, основно обновяване и основен ремонт на съществуващи производствени сгради в експлоатация) – съгласно чл. 4, ал.1:
  • се изчислява за производствени сгради, за които не се изисква издаване на сертификат за проектни енергийни характеристики по реда на Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ), в които се поддържа среднообемна температура на вътрешния въздух за зимен и летен период съгласно стойностите, определени с наредбата по чл. 125, ал. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ), и технологичният им режим изисква целогодишно поддържане на микроклимат с нормативно определени параметри.
За производствени сгради, за които със заданието за проектиране/проектите не се изисква поддържане на микроклимат с определени параметри, технически показатели за енергийна ефективност в сгради са коефициентите на топлопреминаване на сградните ограждащи конструкции и елементи, като техните стойности не могат да бъдат по-големи от определените в таблици 1 и 2 в Наредбата.

 

Енергийните характеристики и показателите за разход на енергия на промишлените системи, чиято съвкупност обхваща вече споменатите производствени сгради, се определят по реда на наредбата по чл. 33, ал. 8 ЗЕЕ, като се отчитат референтните стойности на коефициентите на топлопреминаване на сградните ограждащи конструкции и елементи по таблици 1 и 2 от Наредбата.

 

Проектиране на производствени сгради
Вече при проектиране на производствени сградим при които относителната влажност на въздуха е над 70 % и/или са със специални параметри на температурно-влажностния режим – коефициентите на топлопреминаване на сградните ограждащи конструкции и елементи се изчисляват съгласно стойностите, определени с наредбата по чл. 125, ал. 4 ЗЕ и със заданието за проектиране в съответствие с таблици 1 и 2 от Наредбата.

 

Основен технически показател за ЕЕ при
  • проектирането на нови сгради
  • оценяването на съответствието на инвестиционните проекти
  • обследването за енергийна ефективност на съществуващи сгради

всички със среднообемна температура на вътрешния въздух, по-висока от 15 °С, и относителна влажност на въздуха под 70 % е:

  • специфичният годишен разход на първична енергия (kWh/m2 годишно; kWh/m3 годишно)за отопляване, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и уреди на един квадратен метър от общата климатизирана площ на сградата (Аf) в m2 или на един кубичен метър климатизиран обем (Vs) в m3.
В случай на нови сгради, за които със заданието за проектиране/проектите не е определен източник/източници на топлина и/или студ, първичната енергия се изчислява за електричество при отчитане на референтната стойност на коефициента за загуби при добив/производство и пренос на енергоресурси и енергии съгласно наредбата по чл. 15, ал. 3 ЗЕЕ за този вид енергия.
Като изискванията за техническият показател не се прилагат при извършване на реконструкция, основен ремонт или преустройство на отделни части, самостоятелни обекти или помещения в съществуващи сгради.
В такива случаи техническите показатели за енергийна ефективност са коефициентите на топлопреминаване за видовете ограждащи конструкции и елементи.
Устойностяването и определянето на референтната стойност на техническият показател се извършва въз основа наметодиката съгласно приложение 3 на Наредбата, като:
  • за нови сгради –  се изчисляват въз основа на проектните данни за сградата.
  • за съществуващите сгради – въз основа на данни за актуалното състояние на сградата при извършване на обследване за енергийна ефективност.

 

Сгради в експлоатация

Оценка на потреблението на енергия в сгради, въведени в експлоатация, с оглед сертифицирането им по ЗЕЕ се установява с обследване за енергийна ефективност.

като ОТПАДА съществуващото досега изискване – при първото обследване на сградата се извършва сравнение на получената стойност за нетна енергия при отсъствие на вътрешни товари със стойността й от енергийния паспорт на сградата, съставен въз основа на екзекутивната документация за сградата. Допуска се отклонение в границите ± 5%.

 

Изисквания към инвестиционните проекти

Въвеждат се някои допълнителни изменения (към съществуващите вече) за съдържанието на част „Енергийна ефективност” на инвестиционен проект, като:
  • режими на обитаване на сградата, отоплявани зони, охлаждани зони и проектно допускане за среднопретеглен брой на обитателите и посетителите в сградата, определен като едновременно дневно присъствие;
  • проектни допускания относно функционалните режими по групи технически уреди и системи, потребяващи електрическа енергия, която не се използва за отопление, и/или охлаждане, и/или вентилация; други специфични условия, влияещи на енергийното потребление на проектираната сграда;
  • проектни стойности на показателите, характеризиращи енергопреобразуващите и енергопреносните свойства на ограждащите конструкции на сградата, включително технически характеристики на предвидените с проекта строителни енергоефективни продукти/материали;
  • проектни стойности на показателите, характеризиращи енергопотреблението на технологичните процеси за отопляване, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди, описание на проектираните системи за отопляване/охлаждане и вентилация на сградата, включително за оползотворяване на възобновяемата енергия, проектни режимни параметри и ефективности на системите;
  • проектна стойност на показателя за годишния разход на енергия по чл. 4, ал. 1, характеризиращ енергопотреблението на сградата като цяло, в т.ч. годишна потребна енергия за отопление, охлаждане, вентилация и битово горещо водоснабдяване;
  • разход на първична енергия на проектираната сграда и клас на енергопотребление по скалата на класовете на енергопотребление съгласно наредбата по чл. 15, ал. 3 ЗЕЕ.“

Винаги при изготвянето на инвестиционни проекти за нови сгради или за реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващи сгради трябва да се прави анализ на възможностите за използване на енергия от възобновяеми източници за доказване на техническата възможност и икономическата целесъобразност.

Като самият анализ на възможностите за използване на енергия от възобновяеми източници се явява част от оценката на показателя за годишен разход на енергия в сградата.
При проектиране на сгради трябва да се предвиждат строителни продукти, чиито експлоатационни показатели по отношение на съществените им характеристики осигуряват изпълнението на изискванията към строежите съгласно (чл. 169, ал. 1 ЗУТ) и отговарят на техническите спецификации по смисъла на Наредбата за съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти, приета с Постановление № 325 на Министерския съвет от 2006 г. (ДВ, бр. 106 от 2006 г.), съответно Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО (ОВ на ЕС, бр. L88 от 4.4.2011 г.).
Автор: С. Петкова
Innovation

Какво е “Европа 2020” и защо напоследък говорим за иновации, иновативни технологии, приобщаване, младежи в действие, ефективно използване на ресурсите …

Стратегия за растеж на ЕС – “Европа 2020”

Приемането на Стратегията на Европейския съюз за растеж и нови работни места „Европа 2020“  се смята за основната и съществената при избора на насока и подход за развитие на ЕС, както е и упоменато в публикуваният на скоро “Общ доклад за дейността на Европейския съюз, 2012”. Към стратегията беше приет и допълнителен „Пакт за растеж и работни места“

От приемането на стратегията досега всички говорят за иновации, внедряване на нови иновативни технологии, приобщаване, ефективно използване на ресурсите? Дали отговорът се крие в самата стратегията “Европа 2020” и по-конкретно в нейните 3 основни приоритета или е в резултат от положителните/отрицателни параметри на изминалите вече програми и стратегии, от икономическото и  финансово състояние на ЕС или друго преценете сами:

Основни 3 приоритета на “Европа 2020”:

  • интелигентен растеж: изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации;
  • устойчив растеж: насърчаване на по-екологична и по-конкурентоспособна икономика с по-ефективно използване на ресурсите;
  • приобщаващ растеж: стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, която

Така погледнати те са добре формулирани и взаимодопълващи се. В една теоретична обстановка биха допринесли на 100% за постигането на всички заложени цели, но дали наистина е така погледнато на фона на “икономическата стабилност” на държавите членки на ЕС, с години наблюдавана нарастваща неграмотност сред подрастващите и неподобряване качеството на висшето образование, несигурността на работещият от изчезващата т.н. “средна класа”, която се смята за гръбнака на едно общество и най-вече на реалността, че всяка държава би трябвало да приспособи стратегията съгласно националното си ниво.

За да подпомогне страните членки да внедрят тези приоритети в своите национални и регионални политики Комисията предлага бъдат следвани 5 основни цели.

Основни цели на “Европа 2020”

  • заетост за 75 % от населението на възраст 20—64 години;
  • инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (НРД) в размер на 3 % от БВП на ЕС;
  • постигане на целите „20/20/20“ по отношение на климата/енергията (включително намаляване на емисиите с допълнителни 30 %, ако условията са подходящи);
  • дял на преждевременно напусналите училище под 10 %; дял на младото поколение със завършено висше образование от най-малко 40 %;
  • намаление на броя на застрашените от бедност с 20 млн. души.

Добри цели и определено хубави числа! Достижими ли са?! Дали дори ако допуснем, че могат да бъдат РЕАЛНО постигнати ще допринесат ли на практика за подобряване на условията, за икономически стабилен растеж, сигурност на гражданите във всяка една страна членка на ЕС?

Допълнително за да се стимулира интереса и иниацитивите свързани с постигането на тези основни 5 цели в Стратегиията са разписани 7 водещи инициативи за приоритетните теми, които всяка страна членка трябва да вземе предид при синфоринизрането и изготвянето на националните планове и програми.

Водещите 7 инициативи на “Европа 2020

  • „Съюз за иновации“ — има за цел да подобри рамковите условия и достъпа до финансиране за научноизследователска дейност и иновации, за да гарантира превръщането на иновативните идеи в нови продукти и услуги, които създават растеж и работни места;
  • >„Младеж в движение> — има за цел да подобри постиженията на образователните системи и да улесни навлизането на млади хора на пазара на труда;>
  • „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ — има за цел да ускори развитието на високоскоростен достъп до интернет и да извлече ползи от наличието на единен цифров пазар за домакинствата и формите;
  • „Европа за ефективно използване на ресурсите“ — има за цел да премахне връзката между икономическия растеж и използваните ресурси, да подкрепи преминаването към нисковъглеродна икономика, да увеличи приложението на възобновяеми енергийни източници, да модернизира нашия транспортен сектор и да стимулира енергийната ефективност;
  • „Индустриална политика за ерата на глобализацията“ — има за цел да подобри бизнес средата, по-специално за МСП, и да подкрепи развитието на силна и устойчива индустриална основа, позволяваща конкурентоспособност в световен план.
  • „Програма за нови умения и работни места“ — има за цел да модернизира пазарите на труда и да направи гражданите по-способни, като развива техните умения през целия им живот с цел да повиши участието в трудовия живот и постигне по-добро съгласуване между предлагането и търсенето на труд, в това число чрез трудова мобилност.
  • „Европейска платформа срещу бедността“ — има за цел да гарантира социално и териториално сближаване, така че ползите от растежа и работните места да са споделени в голяма степен и хората, живеещи в условията на бедност и социално изключване, да имат възможност да живеят достоен живот и да представляват активна част от обществото.

За да гарантира, че всяка държава-членка ще приспособи стратегията „Европа 2020“ към своето конкретно положение, Комисията предлага целите на равнище ЕС да бъдат превърнати в цели и в начини за тяхното постигане на национално ниво.

В този контекст са ориентирани и всички програми и финансови механизми на територията на България и ЕС за т.н. следващ програмен период. Друг е въпросът дали поставените в тези програми изисквания и предоставяни финансови механизми наистина ще допринесат за постигането на тези цели и дали ще насърчат организациите и предприятията да се възползват от тях или ще се получи “новото добре забравено старо” през изминалото изгубено десетилетие.

А ето ги и трите сценария за устойчиво развитие, съгласно стратегията, изразени чрез илюстрирани сходни линии на непрекъснат прогрес…

Scenario Europe 2020

Scenario Europe 2020

 

Източник на графиката: Стратегия “Европа 2020”

Да бъдем позитивни?!

 

Автор: С. Петкова

сгради за обществено ползване

Кои сгради са обекти за обществено обслужване?

Номенклатурното разпределение на типове сгради за обществено обслужване съгласно НАРЕДБА № 1 ОТ 30 ЮЛИ 2003 Г. ЗА НОМЕНКЛАТУРАТА НА ВИДОВЕТЕ СТРОЕЖИ (изм. и доп. ДВ. бр.98 от 11 Декември 2012г.) са:

В областта на здравеопазването и ветеринарната медицина това са:

  • лечебни заведения за болнична помощ – болници за активно лечение, болници за долекуване и продължително лечение, болници за рехабилитация, болници за долекуване, продължително лечение и рехабилитация;
  • лечебни заведения за извънболнична помощ – амбулатории за първична медицинска помощ, амбулатории за специализирана медицинска помощ, самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории и дентални центрове;
  • лечебни заведения – център за спешна медицинска помощ, център за трансфузионна хематология, център за психично здраве, център за кожно-венерически заболявания, комплексен онкологичен център, дом за медико-социални грижи, хоспис, диализен център, тъканна банка;
  • ветеринарни лечебни заведения – клиники (лечебници); амбулатории (кабинети); лаборатории;
  • аптеки, оптики, дрогерии и селскостопански и ветеринарномедицински аптеки.

 

В областта на социалните услуги  – са сградите и самостоятелните обекти в сгради за предоставяне на социални услуги в общността и в специализирани институции по реда на Закона за социалното подпомагане и правилника за неговото прилагане. Като сгради за социални услуги резидентен тип (център за настаняване от семеен тип, център за временно настаняване, кризисен център, преходно жилище, защитено жилище, наблюдавано жилище и приют), се предоставят в жилища и се категоризират по критериите за жилищни сгради и самостоятелни обекти (жилища).
В областта на културата и изкуствата това са музеи, библиотеки и читалища, художествени галерии, центрове за научно-техническа информация, архивохранилища, кинозали, концертни, оперни, театрални и др. зали, танцови зали, циркови зали, естради, обществени клубове, читалища, многофункционални зали с културно-просветно предназначение и др.
В областта на вероизповеданията с култово и религиозно предназначение са храмове за богослужение, катедрали, църкви, параклиси, джамии, синагоги и др., крематориуми и обредни домове.
В сферата на административното обслужване са: административни сгради, банкови и небанкови финансови институти, обслужващи сгради към производствени обекти, представителни сгради, пощи, сгради на централните и териториални администрации, правителствени сгради, центрове за провеждане на конференции и конгреси, сгради на съда, прокуратурата и др.

В областта на търговията, общественото хранене, услугите и хазарта са: търговски центрове, базари и покрити пазари, универсални и специализирани магазини, складове за търговия, панаирни палати, сгради за битови услуги, сгради за граждански ритуали, сгради за обществено хранене, питейни заведения, клубове, барове, дискотеки, обществени бани и сауни, игрално казино, игрални зали, магазини за търговия с оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия с прилежащите към тях складове (хранилища) и работилници за ремонт на оръжие.
В областта на транспорта и електронните съобщения са: приемни сгради на летища, железопътни гари, автогари, морски и речни гари, станции на въжени линии, сгради за излъчване на радио- и телевизионни сигнали и телефонни централи.
Сгради и съоръжения за спорт са всички спортни обекти и съоръжения по Закона за физическото възпитание и спорта, които са предназначени за трайно задоволяване на обществените потребности в областта на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм, за провеждане на спортни, културни и други мероприятия.

Освен сгради за обществено ползване съществуват и така наречените зелени площи за обществено обслужване, които се разделят на:

Озеленени площи за обществено ползване или със специфично предназначение са: паркове, градини, улично озеленяване, гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, зоопаркове, защитни насаждения, атракционни паркове, аквапаркове, включително мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура за тяхното обслужване, както и разположените в тях (в зависимост от предназначението им) мемориални обекти, увеселителни обекти и открити обекти за спортни и културни дейности.

Сгради за образование и наука са: детски градини, училища и обслужващи звена по Закона за народната просвета, висши училища по Закона за висшето образование, сгради и съоръжения за постоянните научни звена, академичните специализирани звена, общоакадемичните помощни звена и звената, извършващи стопанска дейност по Закона за Българската академия на науките.

Като съгласно ЗУТ (изм. и доп. ДВ. бр.98 от 11 Декември 2012г.)

Сгради за обществено обслужване от Втора категория са такива, които са с капацитет над 1000 места за посетители.

Сгради за обществено обслужване от Трета категория са такива, с разгъната застроена площ над 5000 кв.м или с капацитет от 200 до 1000 места за посетители.

Сгради за обществено обслужване от Четвърта категория са тези, които разполагат с разгъната застроена площ от 1000 до 5000 кв.м или с капацитет от 100 до 200 места за посетители.

Сгради за обществено обслужване от Пета категория са тези, които имат  разгъната застроена площ до 1000 кв.м или с капацитет до 100 места за посетители.

 

energy savings methodologies

11 специализирани методики за оценки на енергийни спестявания бяха приети от МС

Бяха приети и обнародвани 11 специализирани методики за оценка на енергийни спестявания.

Те съдържат основни формули и се предвижда да бъдат прилагани за доказване на ефекта от изпълнението както на отделни енергоспестяващи мерки така и на пакет или комбинации от мерки за повишаване на енергийната ефективност в жилищни и обществени сгради, в индустрията и в автомобилния транспорт.

Тези 11 методики са подходящи за оценка на ефекта на такива мерки, ефектът от които не може да бъде оценен чрез обследване на енергийни спестявания или други одобрени официални методики. Те са алтернативно на обследванията средство за оценяване на енергийни спестявания.

При всяка една от методиките е спазен принципът преценката за енергийните спестявания да се осъществява чрез измерване и/или оценка на потреблението преди и след прилагане на съответната мярка за енергийна ефективност. Като е предвидена и корекционна възможност за коригиране и нормализиране на резултатите, с цел да се отчете влиянието на външните и вътрешните условия в обектите, които въздействат върху енергийното потребление. Такива фактори могат да бъдат атмосферни условия, ниво на комфорт при отопление и климатизация на обекта, вид на използваното оборудване и др.

Приложението на методиките е насочено към изчисляване на енергийни спестявания след прилагане на някои категории енергоспестяващи мерки:

  • модернизиране на съществуващо оборудване или модернизация на сграда
  • придобиване на ново енергийно ефективно оборудване или построяване на нови енергийно ефективни сгради
  • обновяване на изолацията и отоплителната инсталация на съществуващи жилищни и обществени сгради
  • обновяване на изолацията по компоненти (стени, покриви, прозорци) на съществуващи жилищни и обществени сгради
  • подмяна на съществуваща или закупуване на нова климатична инсталация в жилищни и обществени сгради
  • използване на слънчеви колектори за битова гореща вода в жилищни и обществени сгради; енергийно спестяване в индустрията

 

11 СПЕЦИАЛИЗИРАНИ МЕТОДИКИ ЗА ОЦЕНКА НА ЕНЕРГИЙНИТЕ СПЕСТЯВАНИЯ

1. Обновяване на изолацията и отоплителната инсталация на съществуващи жилищни сгради и сгради за обществено обслужване

Спестеното количество енергия за отопление за една година FES се изчислява по формулата:

(1)  f1, kWh/г.,

където:

FОП – е отопляемата/охлажданата площ на сградата (или обновяваната част от сградата), м2
SHDс – специфичната годишна потребна топлина за отопление преди обновяването, kWh/м2/г.
SHDн – специфичната годишна потребна топлина за отопление след обновяването, kWh/м2/г.
hс – кпд на топлоснабдяването преди обновяването (сезонен)
hн – кпд на топлоснабдяването след обновяването (сезонен)

 

2. Обновяване на сградните ограждащи конструкции и елементи (стени, покриви, прозорци) на съществуващи жилищни сгради и сгради за обществено обслужване

Спестеното количество енергия за отопление за една година FES се изчислява по формулата:

(2) f2, kWh/г.,

където:

Fел – е площта на обновения компонент на изолацията, м2
Uс – коефициентът на топлопреминаване преди обновяването, W/м2*K
Uн – коефициентът на топлопреминаване след обновяването, W/м2*K
a – корекционният коефициент в зависимост от климатичната зона; ако няма данни, се приема a = 1
b – корекционният коефициент, зависещ от типа на отоплителната система и използвания енергиен източник; ако няма данни, се приема b = 0,95 при директно електрическо отопление и b = 0,6 при отопление с котел на твърдо гориво
c – корекционният коефициент в зависимост от денонощна и седмична продължителност на отоплението на сградата; ако няма други данни, се приема b = 0,5
HDD – отоплителните денградуси, K*ден/г.

 

3. Нови нормативни изисквания за енергийни характеристики на жилищни сгради и сгради за обществено обслужване

Спестеното количество енергия за отопление за една година FES се изчислява по формула (3), като спестяванията на енергия се доказват само чрез измерване на показателите във формулата:

(3) f3, kWh/г., (3)

където:

FОП е отопляемата/охлажданата площ на новите сгради от определен вид съгласно Номенклатурата на видовете строежи, въведени в експлоатация през годината, м2
SHDс – специфичната потребна топлина за отопление на 1 кв. м отопляема площ на сградите по измерен годишен разход на енергия за отопление през 1991 г., kWh/м2/г.
SHDн – специфичната потребна топлина за отопление на 1 кв. м отопляема площ на сградите по измерен годишен разход на енергия за отопление през годината, следваща годината на обновяването, kWh/м2/г.
hс – кпд на топлоснабдяването според изискванията от 1991 г. (сезонен)
hн – кпд на топлоснабдяването според новите изисквания (сезонен)

 

4. Подмяна на съществуващ котел в жилищни сгради и в сгради за обществено обслужване

Спестеното количество енергия от подмяна на котел за една година се изчислява по формула (4) и е приложима само за котли на течно и газообразно гориво с номинална мощност до 400 kW:

(4)  f4, kWh/г.,

където:

hс е номиналният кпд на стария котел по технически данни на производителя/доставчика или сезонният кпд на стария котел, документиран в доклад от извършена проверка по реда на наредбата по чл. 32 ЗЕЕ
hн – номиналният кпд на новия котел по технически данни на производителя/доставчика или сезонният кпд, установен чрез извършена проверка по реда на наредбата по чл. 32 ЗЕЕ
SHD – специфичната годишна потребна топлина за отопление на отопляваните помещения от подменения котел, kWh/м2/г.
А – отопляемата площ на отопляваните от подменения котел помещения, м2

 

 

5. Подмяна на съществуващ с нов автономен климатизатор за отопление/охлаждане в отделни помещения в жилищни сгради и в сгради за обществено обслужване

Спестеното количество енергия от подмяна на съществуващ с нов автономен климатизатор за една година се изчислява по формулата:

(5) f5 , kWh/г.,

където:

EERс е сезонният коефициент на трансформация на стария автономен климатизатор
EERн – сезонният коефициент на трансформация на новия автономен климатизатор
Pfn – номиналната хладилна мощност на оборудването, kW
nh – ефективният годишен брой часове на работа с номинална мощност, ч

Ефективният годишен брой часове се изчислява по формулата:

където:

n’h – общият годишен брой часове на работа на оборудването, ч
fu– коефициентът за частичен товар (при липса на данни се приема 0,58)

 

 

6. Използване на слънчеви колектори за гореща вода за битови нужди в жилищни сгради и в сгради за обществено обслужване

Спестеното количество енергия от инсталиране на слънчеви колектори за гореща вода за битови нужди за една година се изчислява по формулата:

(6)  f6, kWh/г.,

където:

USAVE е средното специфично годишно спестяване на топлина от 1 м2 слънчев колектор, kWh/м2
hс – кпд със стойност 1 за водогреен бойлер с електрически нагревател или кпд на топлоснабдяването при загряване на водата за битови нужди с използване на друг енергоносител, различен от електричество
Fc.n. – площта на колекторите, м2

 

 

7. Подмяна на съществуващи домакински уреди (хладилници, перални, телевизори и т.н.) в жилищни сгради

Спестеното количество енергия при подмяна на домакински уред се изчислява по формулата:

(7) f7 , kWh/г.,

където:

AECc – е средното годишно потребление на енергия от стария уред
AECн – средното годишно потребление на енергия от новия уред, kWh/г.
AECс и AECн се оценяват само при еднакъв режим на работа на стария и новия уред.

 

 

8. Подмяна на съществуващи лампи в жилищни сгради или в сгради за обществено обслужване

Спестеното количество енергия от една лампа при подмяна на съществуващи лампи в жилищни сгради се изчислява по формулата:

(8) f8 , kWh/г.,

където:

Pс – е мощността на старата лампа, W
Pн – мощността на нова ефективна лампа, W
nh – броят работни часове (при липса на данни се приема 1000 часа/г. за жилищни и 2500 часа/г. за сгради за обществено обслужване), ч/г.
Frep – корекционният фактор, отчитащ, че част от закупените нови лампи не заместват незабавно съществуващите; този фактор е 1, когато се подменя съществуваща лампа.

 

 

9. Заместване на съществуващо офис оборудване (компютри, монитори, принтери, факсове и т.н.) в сгради за обществено обслужване

Спестеното количество енергия от единица офис оборудване от даден тип при подмяна на съществуващо оборудване в сгради за обществено обслужване се изчислява по формулите:

а) активен режим

(9a) f9a, kWh/г.

 

б) стендбай режим

(9b) f9b , kWh/г.,

където:

PAс е електрическата мощност на старото оборудване в активен режим, W
PAн – електрическата мощност на новото оборудване в активен режим, W
hа – часовете на работа на оборудването в активен режим, ч
PSс– електрическата мощност на старото оборудване в стендбай режим, W
PSн – електрическата мощност в стендбай режим на новото оборудване, W
hсб – часовете на работа на оборудването в стендбай режим, ч

 

 

10. Енергийно спестяване в индустрията (в рамките на директивата)

Спестеното количество енергия за производството на определен продукт в индустрията за една година се изчислява по формулата:

(10) f10, kWh/г.,

където:

SECIс е специфичният разход на енергия за производството на единица продукт преди прилагане на мерките за енергоспестяване, kWh/ед.прод./г.
SECIн- специфичният разход на енергия за производството на единица продукция след прилагане на мерките за енергоспестяване, kWh/ед.прод./г.
W – произведената продукция през съответната година (тона, м2, броя и т.н.)

 

11. Енергийно спестяване в автомобилния транспорт

Спестеното количество горива от замяната на един автомобил се изчислява по формулите:

а) пътнически автомобил

(11a) f11a, кг.н.е/г.,

където:

SPTс е специфичният разход на гориво за 1 пътникокилометър на заменения автомобил преди замяната, гр.н.е/пкм/г.
SPTн – специфичният разход на гориво за 1 пътникокилометър на новия автомобил, гр.н.е/пкм/г.
Tpt – извършената транспортна работа от автомобила през съответната година, пкм

 

б) товарен автомобил

(11b) f11b, кг.н.е/г.,

където:

SТTс е специфичният разход на гориво за 1 тон-километър на заменения автомобил, гр.н.е/ткм/г.
SТTн – специфичният разход на гориво за 1 тон-километър на новия автомобил, гр.н.е./ткм/г.
Ttt – извършената транспортна работа от автомобила през съответната година, ткм.

 

Пълният текст на Приложение към член единствен от ПМС 36 от 15.02.2013 г. относно СПЕЦИАЛИЗИРАНИ МЕТОДИКИ ЗА ОЦЕНКА НА ЕНЕРГИЙНИТЕ СПЕСТЯВАНИЯ можете да изтеглите от тук (PDF, 347 КB).

 

ee law

Новият закон за енергийната ефективност – от 12 март 2013г. и новото в обследването и сертифицирането на сгради

Източник: Закон за енергийната ефективност (изм. ДВ. бр.24 от 12 март 2013г.), Закон за устройство на територията (изм. ДВ. бр.24 от 12 Март 2013г.), Закон за местните данъци и такси изм. ДВ. бр.24 от 12 Март 2013г.), Наредба за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради (изм. ДВ. бр.2 от 8 Януари 2010г), Наредба технически паспорти  на строежите (изм. и доп. ДВ. бр.2 от 8 Януари 2013г.), Закон за енергията от възобновяеми източници (изм. и доп .ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г.)

В новият Закон за енергийната ефективност са вменени и някой нови към досега съществуващите основни дейности и мерки за повишаване на енергийната ефективност и предоставянето на енергийни услуги, а именно:

  • сертифициране за енергийна ефективност на нови сгради (отменено: енергийно паспортизиране)
  • обследване и сертифициране за енергийна ефективност на сгради в експлоатация
  • обследване на промишлени системи;
  • проверка за енергийна ефективност на водогрейни котли и климатични инсталации в сгради
  • управление по енергийна ефективност, и
  • (ново) подобряване на енергийните характеристики на външно осветление – улично, парково и други

Като всички те трябва да водят до повишаване на енергийната ефективност, което може да бъде проверено, измерено или оценено.

 

Енергийна ефективност на инвестиционен проект

Остават в сила непроменени изискванията всеки инвестиционен проект за изграждане на нова сграда, реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуваща сграда трябва да съответства на изискванията за енергийна ефективност (ЗЕЕ и ЗУТ).

Като при изграждане на нови или при реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващи сгради се въвеждат в експлоатация високоефективни инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници, когато това е технически възможно и икономически целесъобразно. При въвеждането им се съблюдава изискването най-малко 15 на сто от общото количество топлинна енергия и енергия за охлаждане, необходима на сградата, да бъде произведена от възобновяеми източници чрез някое от изброените:
  • децентрализирани системи за производство и потребление на енергия от възобновяеми източници;
  • инсталации за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия;
  • инсталации за централно или локално отопление и охлаждане, както и на такива, които изцяло или частично използват енергия от възобновяеми източници;
  • термопомпи.

 

Ново

  • Като показателите за разход на енергия и енергийните характеристики на сградите и скалата на класовете на енергопотребление се определят съгласно Наредба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
  • Минималните изисквания към енергийните характеристики на сградите или на обособени части от тях, с оглед определяне на равнищата на оптималните разходи, техническите изисквания и показатели за енергийна ефективност, както и методите за определяне на годишния разход на енергия в сградите, включително на сградите с близко до нулево потребление на енергия, се определят съгласно Наредбата по чл. 169, ал. 4 във връзка с чл. 169, ал. 1, т. 6 от Закона за устройство на територията.
  • Изискванията към енергийните характеристики на техническите сградни инсталации, в т. ч. системите за отопление, вентилация и охлаждане на сградите и системите за гореща вода и осветление, се определят съгласно Наредби на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
  • Изискванията за енергийните характеристики подлежат на преглед на редовни интервали, които не може да надвишават 5 години, и ако е необходимо, се актуализират с цел отразяване на техническия прогрес в сградния сектор.

Eнергиен паспорт на сграда)

Сертификат за енергийни характеристики на нови сгради

Ново

Енергийните характеристики на нова сграда преди въвеждане в експлоатация се удостоверяват със сертификат за проектни енергийни характеристики, който се издава въз основа на инвестиционния (екзекутивния) проект на сградата от лица:

  • вписани в регистъра на АУЕР по член 23, ал. 1;
  • вписани в регистъра на АУЕРчлен 23, ал. 2 – само за сгради пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на територията, с изключение на сградите за обществено ползване от тази категория.

 

Сертификат за проектни енергийни характеристики на нова сграда НЕ се издава за:

  • молитвените домове на законно регистрираните вероизповедания в страната;
  • временните сгради с планирано време за използване до две години;
  • стопанските сгради на земеделски производители, използвани за селскостопанска дейност;
  • производствените сгради;
  • жилищните сгради, които се използват по предназначение до 4 месеца годишно или се използват през ограничен период от време в годината и са с очаквано потребление на енергия по-малко от 25 на сто от очакваното при целогодишно използване;
  • единични сгради с разгъната застроена площ до 50 кв. м.

 

Възложителят/собственикът на нова сграда трябва да придобие сертификат за проектни енергийни характеристики на сградата преди въвеждането й в експлоатация.

Като собствениците на самостоятелни обекти в сградата имат право да получат нотариално заверено копие от оригинала на сертификата за проектни енергийни характеристики на сградата. Оригиналът на сертификата се съхранява от собственика или упълномощено от него лице.

При продажба или отдаване под наем на нова сграда или части от нея

  • Задължително при продажба на нова сграда (цялата сграда) продавачът предоставя на купувача оригинала на сертификата за проектни енергийни характеристики.
  • В случай на продажба на отделни самостоятелни обекти в новата сграда продавачът предоставя на купувача нотариално заверено копие на сертификата за проектни енергийни характеристики на цялата сграда.
  • В случай на отдаване под наем на цяла нова сграда или на самостоятелни обекти в нея наемодателят предоставя на наемателя копие от сертификата за проектни енергийни характеристики на сградата.
  • При обявяване на обява за продажба или отдаване под наем на нова сграда, за която е издаден сертификат за проектни енергийни характеристики (или самостоятелен обект в нея) задължително в обявата се отбелязва показателят за специфичен годишен разход на първична енергия – kWh/m2, посочен в сертификата.

 

 

Обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради

След последните изменения на Закона, е въведен по строг минимален праг за налагане на задължителното изискване за обследване и сертифициране на сгради за обществено обслужване, които са в експлоатация и са с разгъната застроена площ над 500 кв. м. (старо 1000 кв.м.) а от 9 юли 2015 г. – с разгъната застроена площ над 250 кв. м. Задължително сертификатът за енергийни характеристики, се поставя на видно място в сградата.
Остава в сила и задължението към собствениците на тези сгради, в срок от 3 години от датата на приемане на доклада за обследването за енергийна ефективност да изпълнят предписаните в него енергоспестяващи мерки (ако има посочени такива).

Съгласно закона за ЕЕ всяка сграда в експлоатация подлежи на обследване за енергийна ефективност и сертифициране, като изключение правят само сгради, които са обявени за културни ценности, и са включени в обхвата на Закона за културното наследство и на Закона за защитените територии, доколкото изпълнението на някои минимални изисквания за енергийни характеристики би довело до нарушаване на архитектурните и/или художествените характеристики на сградата. Пример за такива сгради, които НЕ подлежат на сертифициране са:

  • молитвени домове на законно регистрираните вероизповедания в страната;
  • временни сгради с планирано време за използване до две години;
  • стопанските сгради на земеделски производители, използвани за селскостопанска дейност;
  • производствени сгради;
  • жилищни сгради, които се използват по предназначение до 4 месеца годишно;
  • единични сгради с разгъната застроена площ до 50 кв. м.

Всяко сертифициране за енергийна ефективност на сгради се извършва след обследване за енергийна ефективност. Като това, че е извършено обследване на сградата за енергийна ефективност НЕ води автоматично до нейното сертифициране за енергийна ефективност. Сградата би могла да получи съответният клас сертификат за енергийна ефективност само и единствено, ако в резултат на проведеното преди това обследване за енергийна ефективност е доказано, че сградата отговаря на минималните изисквания за ЕЕ в сгради заложени в ЗЕЕ и прилежащите му разпоредби.

Продажба и отдаване под наем на сграда, която подлежи на задължително сертифициране

  • При продажба на такава сграда (която вече има издаден сертификат за енергийна характеристика) продавачът предоставя на купувача сертификата за енергийни характеристики на сградата, а при продажба на самостоятелен обект в сграда с обща отоплителна и/или охладителна инсталация – нотариално заверено копие на сертификата за енергийни характеристики на сградата.
  • При отдаване под наем на сградата или на самостоятелен обект в сградата наемодателят предоставя на наемателя копие на сертификата за енергийни характеристики на сградата.
  • Когато се пуска обява за продажба или отдаване под наем на сграда в експлоатация, за която е издаден сертификат за енергийни характеристики, или самостоятелен обект в нея се обявява за продажба или за отдаване под наем, задължително във всички обяви се посочва показателят специфичен годишен разход на първична енергия – kWh/m2, посочен в сертификата на сградата.

Максималният срок на валидност на издаден сертификат за енергийни характеристики е 10 години, считано от датата на издаване на сертификата.

 

Срокове за сертифициране за енергийна ефективност на сгради

Собствениците на сгради, подлежащи за задължително сертифициране съгласно ЗЕЕ и описани по-горе са длъжни да придобият сертификат за енергийни характеристики (СЕХ) на сградата си в срок не по-рано от три и не по-късно от 6 години от датата на въвеждането й в експлоатация.
До издаването на СЕХ енергийните характеристики на сградата се удостоверяват със сертификат за проектни енергийни характеристики.
В случай, че при издаване на сертификата за енергийни характеристики на сградата се установят отклонения на показателите, отразени в издадения енергиен паспорт, лицата, които извършват сертифицирането, са длъжни да уведомят в 5-дневен срок от датата на установяване на нарушението изпълнителния директор на агенцията.
Сертификатът за енергийни характеристики на сградата задължително се актуализира във всички случаи на извършване на дейности, водещи до подобряване на цялостните енергийни характеристики на сградата, като:
  • реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на сградата;
  • текущ ремонт на инсталации на сградата;
  • други дейности.
Възможно е издаването на сертификат за енергийни характеристики на части от сградата, само въз основа на общ сертификат за цялата сграда (например при блокове с обща отоплителна инсталация).

При продажба на сграда или на части от нея продавачът предоставя на купувача оригинала на сертификата за енергийни характеристики на сградата.

При отдаване под наем на сградата или на част от нея с договор,наемодателят предоставя на наемателя копие на сертификата за енергийни характеристики на сградата (или съответно копие от енергийния паспорт на сградата).

Сертифициране на сгради и освобождаване от данък сграда

Съгласно действащият към момента Закон за местните данъци и такси (цитиран по-горе) е възможно сграда получила сертификат за енергийна ефективност (СЕЕ) да бъде освободена само от данък сграда за няколко годишен период както следва:

  • За сгради, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификат категория А:

— за период от 7 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата

—  или за период от 10 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата;

  • за сгради, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификат категория Б:
за период от 3 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;
за период от 5 години считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата.
Освобождаването от данък сгради (следствие на тяхното сертифициране за енергийна ефективност) се прилага само ако имотите не се ползват със стопанска цел.
Сгради, въведени в експлоатация след 1 януари 2005г. не подлежат на освобождаване от данък сгради поради придобиване на сертификат за енергийна ефективност!
Управление на енергийната ефективност в сгради
Собствениците на сгради, подлежащи на задължително сертифициране съгласно ЗЕЕ са длъжни да извършват управление на енергийната ефективност, чрез:
  • ежегодно изготвяне на планове и програми за повишаване на енергийната ефективност 
  • осъществяване на мерките, предвидени в плановете и програмите
  • представяне в агенцията на информация за ефекта от изпълнените мерки и за очаквания ефект от изпълнението на предвидените в плановете и програмите 
  • определяне най-малко на един служител, в чиято длъжностна характеристика се включва изпълнение на упоменатите задължения
  • длъжни са да водят дневник за месечното потребление по видове енергии, включително дати, цени и количества на доставките, както и идентификационни номера на документите, удостоверяващи качеството на доставените горива.
  • >представят в агенцията годишни отчети за управлението на енергийната ефективност – в срок не по-късно от 31 март на годината, следваща годината на изпълнение на съответните дейности и мерки.

 

Проверка за енергийна ефективност на отоплителни инсталации с водогрейни котли и климатични инсталации в сгради за обществено обслужване

На задължителна проверка съгласно ЗЕЕ подлежат съществуващите и нововъведените в експлоатация отоплителни инсталации с водогрейни котли с полезна номинална мощност за отопление на помещения над 20 kW в сгради за обществено обслужване:

  • на течно или твърдо гориво с номинална мощност от 20 до 50 kW;
  • на течно или твърдо гориво с номинална мощност от 50 до 100 kW;
  • на течно или твърдо гориво с номинална мощност над 100 kW;
  • на природен газ с номинална мощност над 100 kW.

Такива котли подлежат и на периодична задължителна проверка за енергийна ефективност както следва:

  • веднъж на всеки 4 години – за котлите на течно или твърдо гориво с номинална мощност от 20 до 50 kW
  • веднъж на всеки 3 години – за котлите на течно или твърдо гориво с номинална мощност от 50 до 100 kW
  • веднъж на всеки 2 години – за котлите на течно или твърдо гориво с номинална мощност над 100 kW
  • веднъж на всеки 4 години – за котлите на природен газ с номинална мощност над 100 kW
На задължителна проверка за енергийна ефективност подлежат и климатични инсталации с номинална мощност над 12 kW. Като те подлежат и на задължителна периодична проверка за енергийна ефективност веднъж на всеки 4 години.
Собствениците на такива инсталации са длъжни в срок 6 месеца от датата на въвеждане в експлоатация на съоръженията да подадат в Агенцията по енергийно и водно регулиране (бившата АЕЕ) декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията.
Проверката за енергийна ефективност на посочените инсталации се извършва от лицата вписани в регистъра на АУЕР (бившата АЕЕ) по чл. 23 и/или чл. 34.
Задължително проверката завършва с изготвяне на доклад, който се предоставя на собственика или на наемателя на сградата или на упълномощено от собствениците на сградата лице.
Задължението за предоставяне на списък за проверени такива инсталации през изминалата годината е на лицата извършили проверката  в срок не по-късно от 31 януари на текущата календарна година в АУЕР по образец.
Автор: С. Петкова, ENBC
electricity

Високите сметки за ток – наистина ли това и реакцията на народа е повод за изненада или начин да се прикрият други подбуди

Напоследък всеки пише за новите “високи сметки за ток”!

Всеки се впусна да прави анализи и оценки и да демонстрира “задълбочено” разбиране по темата! Ерудирани експертни институти дори доказаха с цифри, че “такова животно няма”!

Народа се възмути и се вдигна! Как и защо успя да се обедини не е най-важното! В правото си е!

Всеки се втурна да търси виновници и да ги сочи с пръст!

Всеки обещава и започва да предлага и да взема мерки и да се грижи за благото на народа!

А пък колко хора се изненадаха искрено – направо като гръм от ясно небе им дойде прозорливостта за това как стоят нещата наистина, и че контрол на хартия има, но на практика липсва, че ефективността от дейността на шепата експерти, на които се възлага по презумция да изготвят експертни становища, методики и др. дейности по енергийните въпроси не е толкова ефикасна?

Журналисти и блогъри се втурнаха през глава да правят “разкрития”, ексклузивни коментари и “горещи предавания”.

Та решихме и ние да споделим мнение, не толкова за да не изостанем от модната вълна (все пак нищо човешко и на нас не ни е чуждо), колкото заради това, че се изумяваме, като четем насам натам кой бил крив кой прав …кой колко разбира, а народа бил дремел….а и за да се опитаме да поставим някои реперни въпроси (на разбираем нашенски),  на които всеки може да се опита да намери отговор сам или ако не може поне да се опита да разбере какво наистина става.

Много актуална тема се оказа, но някак си тънко –тънко фокуса започна да се измества все повече и повече!!!

Колко удобно е основни виновни да са електроразпределителните дружества, да се дават предложения за отнемане на лицензи, подмяна на лица заемащи отговорни постове и т.н.! Да се изваждат едва сега доказателства за това кой колко взимал и други такива информацийки! Е и? Тези всички лица данъчни декларации досега не са ли подавали?

Как това точно ще промени нещата? Сметките няма да престанат да растат! Няма как това да стане и това е ясно на всички!

Колко удобно е да се обвини дори и обикновеният човек (който с години бива дезинформиран чрез т.н. “национални” новини, телевизионни канали и сапунки, които притъпяват сетивата и естественото развитие на индивида!

Дали наистина проблема е само в това,че хората че не разбира записаното в сметките си за ток?! Хората не разбират и сметките си за парно, и за студена вода и т.н…..но не тръгнаха така остро? Кое наистина ги провокира/подтикна/насърчи?

Защо се пропука концепцията: “Хляб и зрелище за народа”! Какво промени нещата? И защо точно сега? Коя е истинската причина и чии интереси бяха застрашени за да се стигне до тук?

Как така се оказа, че едва сега се разбра какво става наистина и в ДКЕВР и в електроразпределителните дружества и в останалите по клона?

Нима не беше ясно как стоят нещата и до какво това ще доведе още в една далечна година когато се раздели България на 3 и всяка една 1/3 се раздаде на по едно електроразпределително дружество като на всяко от тях се гарантира постоянен и нарастваш брой на потребители? Или пък когато се гласуваха експертните промени в методиките за фактурирането и отчитането на “скъпия ток”?

Дали и на всички тези хора не им е ясно и това сега, че народа колкото и да стачкува и да се противопоставя и възмущава (и то с право), ще продължава да си плаща сметките за ток само за да могат децата му в къщи да има какво да ядат, да са на топло, светло и да могат да гледат “просветните ни” телевизионни канали.

 

Authors: S. Petkova – ENBC Ltd.

Municipal Sustainable Renewables plans

100% дял на зелената енергия и до 90% по-малко емисии CO2 до 2050г.

В Брюксел продължават дебатите относно новите завишени цели в Европа, които би трябвало да заменят съществуващите досега цели поставени в стратегията “Европа 2020”, а именно намаление на въглеродните емисии с 20% до 2020г. в сравнение с нивата им през 1990г., повишаване на енергийната ефективност с 20% (до 2020г.) в сравнение с тази през 1990г., и увеличаване на дела на възобновяемата енергия в общия енергиен микс с 20% (до 2020г.) в сравнение с 1990г.

Така съгласно новата Енергийна карта на Европа 2050 , до 2050г. трябва да бъде постигнато до 80-95% намаление на въглеродните емисии в сравнение с нивата им през 1990г., трябва да бъде постигнат дял на енергията от възобновяеми източници към то общият енергиен микс от порядъка на 97%.

На официално заседание във вторник WWF представиха свой доклад, според който поставената цел за увеличаване дяла на възобновяемата енергия с 100% до средата на века (нещо, което е и заложено в Стратегията на Европа 2030) е абсолютно реалистична. Според WWF в ЕС има достатъчно неизползван потенциал за намаляване на енергийното потребление, като дори постигнатото ниво на енергийно потребление може да бъде в пълна покрито чрез производство на енергия  от възобновяеми източници, и то на по-ниски цени от конвенционалната и при по-голяма сигурност на доставката. Позоваването на тези твърдения е на база анализи изготвени от Ecofys, според които също може да бъде постигнат дял на възобновяемата енергия от 100% до 205, като допълнително акцентират върху необходимостта от бързи и крупни мерки в подобрения в областта на енергийната ефективност, както и ускореното развитие на технологиите за енергийно оползотворяване на основните ВЕИ като вятърна енергия, слънчева енергия и биогорива за транспорта.

Дебатите бяха насочени и към тезата, че бизнеса като цяло е съгласен с поставените нови цели, но и че са по-склонни да следват и подкрепят други механизми и законодателни норми за постигането им.

Интересно е и мнението на привържениците на използването на природния газ, според които природният газ трябва да бъде запазен като един от основните и надеждни енергийни източници (въпреки, че не е от най-чистите алтернативни горива) като са склонни да компенсират генерираните от тях емисии чрез инвестиране в нови технологии за въглеродно улавяне и съхранение.

Повдигната бе и темата за съществуващата в ЕС схема за търговия на емисии и това, че се налага тя да бъде преструктурирана, така че да не се получава “препълване” с излишни емисионни квоти, както се оказа в края на изминалата година. Ако това бъде реализирано то би довело до елиминирането на поставените завишени цели за дял на ВЕИ енергията, тъй като по подразбиране това би станало естествен стимул за пазарно проникване на най-ефективните и нискоемисионни възобновяеми енергийни технологии.

В подкрепа на тези нови цели и дебати се изказват и специалисти, като Mark Hopkins, който в свое интервю заявява, че в условия на икономическа криза в световен мащаб са необходими бързи и крупни мерки за осигуряване на надеждна, достъпна и чиста енергия за всички, най-вече поради факта, че гъстотата на градска населеност ще продължава да нараства в глобален мащаб и да се съсредоточава все повече и повече в големите градове. Очаква се до 2050 броя на населението, съсредоточено само в големите градове да достигне 6.5 милиарда. Според него правилната линия на поведение са следването на целите поставени в Европа 2030.

Всичко това ясно определя хода на развитие на т.н. “енергийни услуги” в ЕС а от там и в  страните членки, което от своя страна следвайки пътя на логиката да изминалото десетилетие очертава картината на бъдещите “енергийни услуги”, условията и начина, по който пазара ще бъде преразпределен и съответно условията, при които тези очаквани 100% възобновяема енергия ще бъдат предоставяни до крайният потребител.

 

Автор: С.  Петкова – ENBC Ltd.

 

Какво се променя с новите изменения на Наредбата за техническите паспорти на строежите от януари 2013г.

Като новогодишен подарък, в началото на 2013г. беше обнародвана новата версия на Наредбата за техническите паспорти на строежите (Наредба №5 от 2006 г. за техническит епаспорти на строежите).

Като начало, с новите изменения вече се въвежда понятието “недвижими културни ценности” и така ще говорим вече за “Технически паспорти на строежи – недвижими културни ценности”, а не како бяхме свикнали досега да използваме израза “технически паспорти на съществуващи строежи – паметници на културата”. Въвежда и изискването техническите паспорти на строежи – недвижими културни ценности да се съгласуват с Министерството на културата, а не с Националният институт за паметници на културата (както беше досега).

 

Разширява се раздел III “Основни технически характеристики” към Част А “Основни характеристики на строежа” като се въвеждат допълнителни технически изисквания за реквизити и по отношение на  изисквания за опазване на защитени зони, на защитени територии и на недвижими културни ценности, изисквания за защита при бедствия и аварии и за физическа защита на строежите и др.;

 

В случай на съсобственост на строежа собствениците на строежа ще възлагат с договор съставянето на техническия паспорт. Като това възлагане може да се извърши и от някои от съсобствениците за сметка на всички съсобственици.

Както и преди, така и сега собственикът на строежа е длъжен да съхранява отговорно техническия паспорт и да спазва всички предписания по части Б и В. Новото е, че вече собственикът на строежа е длъжен да предостави заверено копие на техническия паспорт на строежа съответно в “Агенцията по геодезия, катография и кадастър”, а когато строежа е обявен за недвижима културна ценност – е длъжен да предостави и второ заверено копие от техническия паспорт в “Министерството на културата – за недвижимите културни ценности”. Техническия паспорт се заверява от лицата, които са го съставили.

 

При обследване на съществуващи строежи анализа на действителните технически характеристики на строежа и оценка на съответствието им с нормативните стойности, определени с нормативните актове, ще се прави на база действащи към момента на въвеждането на строежите в експлоатация.

Като при съставяне на доклад за резултатите от обследването освен, че трябва да бъде включена оценка на техническите характеристики на строежа за съответствие с изискванията на нормативните актове, действащи към момента на въвеждането на строежите в експлоатация, трябва да бъдат включени и възможности за изпълнение на съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 ЗУТ, в т.ч. оценка за сеизмичната осигуреност на строежа в съответствие с действащите към момента на обследването нормативни актове.

Така етапите за извършване на обследване на съществуващи строежи с цел изготвяне на технически паспорт придобива следната съвкупност от изисквания и последователност:

  • За съставяне на технически паспорт на съществуващ строеж се извършва обследване за установяване на техническите му характеристики, свързани с изискванията по чл. 169, ал. 1 – 3 ЗУТ. (като обследване на съществуващ строеж може да се извърши и по всяко време при експлоатацията му по желание на собствениците или по искане на контролните органи).
  • Задължителни елементи на обследването:
    — съставя се т.н. информационна база данни за нормативните (проектните) стойности на техническите характеристики на обследвания строеж, включително и тези, свързани със съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 – 3 ЗУТ
    — установяват се действителните технически характеристики на строежа по разделите на част А от техническия паспорт;
    — прави се анализ на действителните технически характеристики на строежа и оценка на съответствието им с нормативните стойности, определени с нормативните актове, действащи към момента на въвеждането на строежите в експлоатация;
    — препоръчват се мерки, ако се установи, че са необходими;
    съставя се доклад за резултатите от обследването, който включва оценка на техническите характеристики на строежа за съответствие с изискванията на нормативните актове, действащи към момента на въвеждането на строежите в експлоатация, както и възможностите за изпълнение на съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 ЗУТ, в т.ч. оценка за сеизмичната осигуреност на строежа в съответствие с действащите към момента на обследването нормативни актове.
  • Установяването на действителните технически характеристики на строежа се установяват чрез:
    — събиране, проучване и анализ на наличната техническа документация;
    — екзекутивно заснемане – при липса на техническа документация;
    — оглед и измервания на строежа за събиране на технически данни (описват се видът и размерите на дефектите, повредите или разрушенията в строежа);
    — извършване на необходимите изчислителни проверки (свързани с измервания, пробни натоварвания и др.).
  • Действителните технически характеристики на строежа и сравняването им с нормативните характеристики по съществените изисквания на чл. 169, ал. 1 – 3 ЗУТ се документират в табличен вид за всеки строеж в зависимост от неговото предназначение.
  • Оценката на техническите характеристики на строежа за съответствие или несъответствие със съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 – 3 ЗУТ се състои в провеждане на сравнителни анализи и проверки за определяне на количествените измерения и на качествените показатели за удостоверяване на:
    — размера на повредите или разрушенията в строежа и отклоненията от действащите нормативни актове;
    — допуснатите грешки и недостатъци при проектирането, изграждането и експлоатацията на строежа;
    — степента на риска за настъпване на аварийни събития;
    — опасността за обитателите и опазването на имуществените ценности в строежа, както и за неблагоприятните въздействия върху околната среда;
    — технико-икономическата целесъобразност, културната и социалната значимост при избора на решението за възстановяване или премахване (разрушаване) на строежа.
  • Изготвя се доклад за резултатите от обследването, който включва и техническите мерки за удовлетворяване на съществените изисквания към обследвания обект, както и предписания за недопускане на аварийни събития, които застрашават обитателите на строежа.

Обследването на строежите се извършва от лицата по чл. 176в, ал. 1 – 4 ЗУТ.
Всяко обследване започва с подписване на договор за възлагане между собственика и лицата по чл. 176в, ал. 1 – 4 ЗУТ. В края на обследването възложителя получава  доклада от изследването и съставеният технически паспорт.

Задължение за поддържане на безопасната експлоатация на строежа в съответствие с действащите нормативни актове е на собствениците, като ако в доклада има посочени мерки, които трябва да бъдат изпълнение, собствениците съставят график за изпълнение на посочените мерки.

 

Въвеждат се и някои изменения в използваните понятия, срокове и категоризация, а именно

Техническите паспорти на съществуващи строежи – държавна, общинска или частна собственост, в т.ч. строежите – смесена държавна и частна собственост, или смесена общинска и частна собственост, се съставят в следните срокове в зависимост от категорията им:

  • от първа, втора и трета категория – до 31 декември 2014 г.
  • от четвърта категория – до 31 декември 2016 г.
  • от пета категория – до 31 декември 2018 г.

Срока за техническите паспорти на сгради и съоръжения от първа и втора категория с основно производствено или технологично предназначение, когато то е определено с нормативен акт, се съставят в сро кдо 31 декември 2014 г..

Срока за изготвяне на техническите паспорти на сгради и съоръжения със спомагателно, второстепенно или обслужващо предназначение се съставят в сроковете за съответните категории строежи.

В случай на съществуващи строежи – държавна, общинска или частна собственост, в т.ч. строежите – смесена държавна и частна собственост, или смесена общинска и частна собственост, на които по време на строителството е упражняван строителен надзор (за строежите, започнати след 1 септември 1999 г.) и които са въведени в експлоатация преди влизане в сила на наредбата, техническият паспорт може да се състави, без да се извършва обследване на строежа, ако:

  • лицето, на което е възложено да състави паспорта, удостовери, че строежът съответства на одобрената проектна (екзекутивна) документация и на разрешението за ползване (удостоверението за въвеждане в експлоатация)
  • техническият паспорт се съставя в срок до две години от влизане в сила на наредбата.

 

Важно: След изтичане на упоменатите срокове кметът на съответната община възлага съставянето на технически паспорти на строежите, за които те не са съставени, за сметка на техните собственици, като за извършените разходи общината се снабдява с изпълнителен лист за събиране на вземането чл. 417, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

В посочените по-горе срокове кметовете на общини в сроковете се ангажират ежегодно да организират разяснителна кампания в населените места на територията на съответните общини за изработване на технически паспорти на строежите. В началото на последната година от определения срок кметът на съответната община трябва да издаде предписание до всеки собственик на строеж, за който не е съставен технически паспорт.
За съществуващи строежи моментът на въвеждане в експлоатация (времето на изграждане) се удостоверява с разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация, а когато няма такива – с акт за държавна или общинска собственост, с разрешение за строеж или акт за собственост, както и с всички доказателствени средства, допустими по ГПК, включително и с декларации.

Автор: С. Петкова

 

energy savings methodologies

Подход и изчислителен модел на Специализирана методика за оценяване на енергийните спестявания след газификация

С постановление на Министерски съвет № 258 от 19.10.2012 г. беше приета “Специализирана методика за оценяване на енергийните спестявания след газификация”
В сила от 01.11.2012 г.
Основни положения в методиката:
  • Прилага се за оценяване на количеството спестена енергия в резултат на изпълнението на газификацията като “енергийна услуга” при крайните потребители на енергия (сграда или промишлена система).
  • Оценки на енергийни спестявания съгласно Методиката обхсе прилагат и  при изграждането на газоразпределителни мрежи, преоборудване на горивните инсталации за замяна на използваните твърди, течни горива и електроенергия и доставка на природен газ, както и набор от мерки и действия за подобряване управлението на горивните инсталации при крайните потребители.
  • На база на методиката се изчислява спестената енергия след газификация, включително намаляване на използваната енергия в резултат на по-високата ефективност на  новата горивна инсталация след преоборудване и замяна на използваните до тогава сустеми и енергоизточници.
  • Прилага се принципа на оценка на енергийното потребление преди и след прилагане на газификацията, с отчитане на влиянието на външните и вътрешните условия в обектите, включително КПД на нововъведените елементи, агрегати и системи. На база на което се оценява спестената енергия  по видове енергоизточници и сумарно – с отчитане на “крайна енергия” и “първична енергия”,  и свързаните с това спестени въглеродни емисии.
Съгласно методиката енергийните спестявания след газификация се допуска да бъдат оценени след извършването на  последващо енергийно обследване.

 

Изчислителен модел
Използваният модел на изчисление е известен  като метод “от долу-нагоре”, който е в съответствие с чл. 15 (2) от Директива 2006/32/ЕО, гарантиращ минимален административен товар и  разходи за реализиране.
Изчислителен подход
Подходът приемт в методиката се базира на 6 последователни стъпки.
1. Изходни данни –  преди газификацията: (данни за енергопотреблението (топлинна и охладителна енергия, електроенергия) по видове енергоизточници и консуматори – по месеци и на годишна база.
2. Изходни данни – след газификацията – за отчетено количество доставен природен газ и реално консумираното количество природен газ, съгласно схемата (Фиг. 1 от “Специализирана методика за оценяване на енергийните спестявания след газификация”):

Основни етапи

  • Оценка на доставената чрез природен газ енергия
  • Оценка на нетната крайна енергия с доставения природен газ
  • Оценка на еквивалентна потребна енергия със заменените енергийни ресурси
  • Оценка на количество спестена крайна енергия
  • Оценка на количество спестенa първична енергия
  • Оценка на количество спестени емисии СО2 при крайния потребител
Отчитане на последващите спестявания през годините

Ефектът от изпълнението на газификационните мерки (изразен в спестване на енергия и емисии СО2) за дадена календарна година се отчита в следващата. Като за всяка година се изчислява конкретната за годината спестена енергия (респективно спестени емисии).

В специализираната методика е залегнал и формата за отчитане на спестяванията във времето в случай на липса на информация в газоразпределително дружество за енергийната ефективност на горивните инсталации при крайните потребители и/или данни за използваните горива в нея преди газификация. Тогава се прилага т.н. поетапно изчисляване:

  • 1-ви етап – до 31.03.2013 г. –  изчисляването на спестяванията се извършва на основата на продадените количества природен газ и базата данни за разпределение на използваните енергийни ресурси съгласно Приложение 5 на Методиката, като не се взима предвид делът на електроенергията.
  • 2-ри етап – след 31.03.2013 г. –  изчисляването на спестяванията се извършва на основата на реални данни за всеки отделен потребител, като се отчитат спестяванията на първична енергия след замяна и на електроенергията.

Всеки доклад за отчитане на ефекта от газоснабдяване се представя на АУЕР по утвърден образец „Форма за предоставяне на информация от търговците с енергия в съответствие с чл. 40, ал. 2, т. 2 и т. 3 и ал. 3, т. 1 и т. 4 от ЗЕЕ“, публикуван в сайта на АУЕР.

Пълният текст на методиката можете да изтеглите от тук

Renewable plan

Специализирана методика за оценяване на енергийните спестявания след газификация

Министерския съвет прие “Специализирана методика за оценяване на енергийните спестявания след газификация”, изготвена въз основа на чл. 22, ал. 3, т. 4 от Наредбата за методиките за определяне на националните индикативни цели, реда за определяне на тези цели като индивидуални цели за енергийни спестявания между лицата по чл. 10, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност, допустимите мерки по енергийна ефективност, методиките за оценяване и начините за потвърждаване на енергийни спестявания, обн. ДВ, бр. 27 от 10 април 2009 г.

За методиката

Целта на приетата методика е да бъде установен унифициран механизъм за оценяване на количеството спестена енергия в случай на “газифициране на крайния потребител” като енергийна услуга, при което се наблюдава намаляване на потребената енергия в резултат на по-високата ефективност (по-високото КПД) на  новата горивна инсталация на природен газ.

Основният принцип залегнал в методиката е оценка на енергийното потребление на крайния потребител преди и след извършването на т.н. “газифициране”. В методиката е залегнал и принципа за отчитане на външните и вътрешни условия в газифицираните обекти, по аналогия на Наредба  № 7 за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради и Наредба №РД-16-346 за показателите  за разход на енергия, енергийните характеристики на промишлени системи, суловията и реда  за извършване на обследване за енерийна ефективност на промишлени системи.

Въвежда се метод на оценка на спестената енергия (по
видове енергоизточници и консуматори и сумарно) в резултат на газификацията като се прави съпоставка между т.н. „крайна енергия” и „първична енергия”, Същевременно се прилага и методика за оценка на спестени/намалени въглеродни емисии вследствие от “газифицирането”.

Методиката е приложима за оценка на спестена енергия и емисии както на сгради така и на промишлени системи. Базирана е на регистрираният разход на енергия преди и след въвеждане на газификацията в конкретния обект (сграда или промишлена система).

В приетата методика е залегнала и възможността оценяването на енергийни спестявания след газификация да се отчита след провеждане на обследване за енергийна ефективност, като последваща стъпка от процеса на газификация.

Методиката е синхронизирана с Директива 2006/32/ЕО и гарантира минимален административен товар и минимални необходими разходи за реализация. Основава се на регистрирания разход на енергия преди и след въвеждане на газификацията в конкретните обекти. Чрез нея може да се определят както енергийните спестявания, следствие от изпълнението на отделна  мярка, така и тези следствие от  изпълнението на множество и/или комбинация от мерки.