SME Inst – Horizon 2020 – за финансиране на иновативни МСП

“SME Instrument” – специално създадена схема, по Horizon 2020’s, за насърчаване реализацията на иновации от и в МСП.

Основни фази, изисквания към кандидатите и проектната идея, основни акценти на проектното предложение, примери.

Какви проекти се финансират? Кой може да участва? Как се кандидатства? Какви са сроковете и критериите за оценка? Вижте по-долу:

 

Автор: С. Петкова

ICT in Horizon 2020 – key priorities and actions

Information & Communication Technologies in Horizon 2020 – short guide.

ICT in Horizon 2020 brings unique SMEs opportunities to society’s challenges such as the growing needs for sustainable healthcare and ageing well, for better security and privacy, for a lower carbon economy and for intelligent transport.

Will be supported ICT research and innovation projects that can best deliver new business breakthroughs, often on the basis of emerging technologies. Also ICT in Science, Industrial leadership and Societal challenges.

Different funding opportunities are available.

 

“Техностарт” – до 20 000 лв финансиране на иновативни идеи на студенти

До 20 хил. лева финанрисане могат да получат студенти със стартиращи фирми за свои иновативни идеи. Парите са безвъзмездна финансова помощ от Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) по нов национален конкурс за насърчаване на иновационната активност на младите хора чрез проекта “Техностарт“.

Министерство на икономиката и енергетиката обявяви Национален конкурс за насърчаване на иновационната активност на младите хора в България чрез реализиране на проекта “ТЕХНОСТАРТ“.

Целта на проекта е да се стимулират млади предприемачи – студенти, докторанти и дипломирани в най-ранният етап от предприемаческия цикъл – момента на разработен бизнес план и реализацията на иновационния продукт или услуга през първата година чрез предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер до 20 000 лева за всеки одобрен бизнес план.

Краен срок за кандидатстване: 15.09.2014 г.

За да получи финансиране на проекта, всеки одобрен кандидат трябва да регистрира своя фирма (ЕООД или ЕТ) по Търговския закон в Агенцията по вписванията и да осигури задължителен собствен принос от 10% от размера на безвъзмездната помощ, под формата на финансови средства и/или материални активи.

Кой може да кандидатства?

1. Физически лица – български и чуждестранни граждани, които са студенти през учебната 2013-2014 г. във висши училища в България, получили акредитация и създадени по условията и реда на Закона на висшето образование, независимо от формата на обучение.
2. Физически лица – български граждани, които са студенти през учебната 2013-2014 г. във висши училища в чужбина, признати от съответната страна, независимо от формата на обучение.
3. Физически лица – български и чуждестранни граждани, дипломирани с образователно-квалификационна степен Бакалавър или Магистър през 2014 г. или 2013 г. във висши училища в България, получили акредитация и създадени по условията и реда на Закона за висшето образование.
4. Физически лица – български граждани, дипломирани с образователно-квалификациона степен Бакалавър или Магистър през 2013 г. или 2014 г. във висши училища в чужбина, признати от съответната страна.
5. Физически лица – български и чуждестранни граждани, които са докторанти, през учебната 2013-2014 г. или са получили докторска степен през 2013 г. или 2014 г. в България.

Как се кандидатства?

Подават се следните документи:

1. Заявление за участие (по образец) – Приложение 1.
2. Декларация от Кандидата за липса на свързаност (по образец) – Приложение 2.
3. Декларация от Кандидата за отсъствие на обстоятелствата по т.4, Глава I от Оперативното ръководство (по образец) – Приложение 3.
4. Бизнес план (по образец) – Приложение 4.
5. За студенти, учещи в България– Уверение от ВУЗ (оригинал).
6. За студенти, учещи в чужбина, съответно заверено копие от документ удостоверяващ, че Кандидата е студент в учебното заведение на страната (оригинал).
7. За докторанти – Уверение от ВУЗ или Научен институт (оригинал).
8. За завършили в България или в чужбина – диплома за завършено висше образование (копие) или Уверение от ВУЗ за завършено висше образование (оригинал). Документите, издадени от чуждестранен ВУЗ следва да бъдат представени в легализиран превод.
Конкурсната документация се подава по един от следните начини:
1.Лично или чрез упълномощено лице в деловодството на Министерството на икономиката и енергетиката от 09.00 до 17.30 часа на адрес – 1052 София, ул.Славянска №8.
2.По пощата на адрес – 1052 София, ул.Славянска №8 – Министерство на икономиката и енергетиката.
3.По електронна поща, изпратени в “pdf” формат на е-mail на адрес:e-docs@mee.government.bg

Какви са са допустимите дейности за финансиране?

Проект “Техностарт” финансира стартиращи технологични фирми само в сферата на промишлеността, информационните услуги и научната и развойна дейност.

Потенциалните кандидати трябва да развиват основната си икономическа дейност и да я декларират в бизнес плана си, в следните допустими сектори/раздели/кодове съгласно Класификацията на икономическите дейности 2008 г.(КИД-2008), утвърдена от Националния статистически институт:
1. Целият Сектор С – „Преработваща промишленост“, с изключение на помощите за които Регламент (ЕС) 1407/2013 от 18 декември 2013 не се прилага (виж тук и тук изключените – Регламент 1407/2013 и Приложение_чл.32_Договора_ЕС).
2. Сектор J – „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения”, само кодове от раздели J58– “Издателска дейност”, J61 “Далекосъобщения”, J62 “Дейности в областта на информационните технологии”, J63 “Информационни услуги”.
3. Сектор М – „Професионални дейности и научни изследвания” – само кодове от раздел М72 „Научноизследователска и развойнадейност“.

Какви са допустимите разходи?

Допустими разходи от безвъзмездната финансова помощ и собственото финансово участие в размер на 10% от безвъзмездната помощ, са следните:
1. Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА), свързани с изпълнението на дейността по бизнес плана(признава се цялата отчетна стойност на актива), в т.ч. придобиване на компютри и хардуер, на стопански инвентар, на оборудване, машини и съоръжения и на други ДМА.
2. Разходи за придобиване на дълготрайни нематериални активи (ДНА), свързани с изпълнението на дейността по бизнес плана(признава се цялата отчетна стойност на актива), в т.ч. придобиване на програмни продукти (софтуер), регистрация на нови продукти/услуги, патенти, лицензи, търговски марки, полезен модел или промишлен дизайн и други подобни права и активи.
3. Разходи за ток, вода, отопление и наем на помещения (офис), необходими за изпълнението на дейността по бизнес плана, но не повече от 15% от общия размер за финансиране.
4. Разходи за първоначално закупуване на материали и консумативи, свързани с изпълнението на дейността по бизнес плана – еднократно при стартиране на дейността, но не повече от 5% от общия размер за финансиране.
5. Разходи за услуги, свързани с изпълнението на дейността по бизнес плана, в т.ч създаване и разработване на иновативния продукт, услуга или процес, създаване или финализиране на опитен образец или части от него, разработване и разпространение на промоционални материали за иновативния продукт, услуга или процес, изработване на интернет страница, хостинг, счетоводни услуги.
6. Разходи за консултантски услуги, свързани с изпълнението на дейността по бизнес плана, но не повече от 5% от общия размер за финансиране.
7. Разходи за банкови такси, свързани с банковата сметка по проекта.
8. Данък добавена стойност на горепосочените дейности, само в случаите на бенефициери, които нямат регистрация по ДДС съгласно Закона за данък върху добавената стойност.

Какви са критериите за оценка?

Бизнес плановете ще се оценяват по 2 критерия – жизнеспособност на бизнес плана и иновативност на бизнеса. Оценката за кандидатстване се извършва на три етапа:
1. Оценка на административното съответствие на кандидата съгласно изискванията по проекта и подадената документация.
2. Експертна оценка от външни оценители на бизнес плана.
3. Интервю с Одобрените кандидати от Оценяващ комитет.
За да бъде допуснат до интервю, Кандидатът трябва да е получил минимум 50 точки от експертната оценка на своя бизнес план. След това той трябва да го представи и защити, като обоснове неговата жизнеспособност и иновативност пред Оценяващия комитет. Членовете на Оценяващият комитет предлагат за финансиране окончетелно одобрените кандидати.

Преди попълване на документите за участие е важно кандидатите да се запознаят с Оперативното ръководство по Проект Техностарт 2014 г.

Пълния регламент и формуляри за участие, както и как да кандидатствате може да намерите на : www.mi.government.bg

 

Източник: www.mi.government.bg 

Innovation

Какво е “Европа 2020” и защо напоследък говорим за иновации, иновативни технологии, приобщаване, младежи в действие, ефективно използване на ресурсите …

Стратегия за растеж на ЕС – “Европа 2020”

Приемането на Стратегията на Европейския съюз за растеж и нови работни места „Европа 2020“  се смята за основната и съществената при избора на насока и подход за развитие на ЕС, както е и упоменато в публикуваният на скоро “Общ доклад за дейността на Европейския съюз, 2012”. Към стратегията беше приет и допълнителен „Пакт за растеж и работни места“

От приемането на стратегията досега всички говорят за иновации, внедряване на нови иновативни технологии, приобщаване, ефективно използване на ресурсите? Дали отговорът се крие в самата стратегията “Европа 2020” и по-конкретно в нейните 3 основни приоритета или е в резултат от положителните/отрицателни параметри на изминалите вече програми и стратегии, от икономическото и  финансово състояние на ЕС или друго преценете сами:

Основни 3 приоритета на “Европа 2020”:

  • интелигентен растеж: изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации;
  • устойчив растеж: насърчаване на по-екологична и по-конкурентоспособна икономика с по-ефективно използване на ресурсите;
  • приобщаващ растеж: стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, която

Така погледнати те са добре формулирани и взаимодопълващи се. В една теоретична обстановка биха допринесли на 100% за постигането на всички заложени цели, но дали наистина е така погледнато на фона на “икономическата стабилност” на държавите членки на ЕС, с години наблюдавана нарастваща неграмотност сред подрастващите и неподобряване качеството на висшето образование, несигурността на работещият от изчезващата т.н. “средна класа”, която се смята за гръбнака на едно общество и най-вече на реалността, че всяка държава би трябвало да приспособи стратегията съгласно националното си ниво.

За да подпомогне страните членки да внедрят тези приоритети в своите национални и регионални политики Комисията предлага бъдат следвани 5 основни цели.

Основни цели на “Европа 2020”

  • заетост за 75 % от населението на възраст 20—64 години;
  • инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (НРД) в размер на 3 % от БВП на ЕС;
  • постигане на целите „20/20/20“ по отношение на климата/енергията (включително намаляване на емисиите с допълнителни 30 %, ако условията са подходящи);
  • дял на преждевременно напусналите училище под 10 %; дял на младото поколение със завършено висше образование от най-малко 40 %;
  • намаление на броя на застрашените от бедност с 20 млн. души.

Добри цели и определено хубави числа! Достижими ли са?! Дали дори ако допуснем, че могат да бъдат РЕАЛНО постигнати ще допринесат ли на практика за подобряване на условията, за икономически стабилен растеж, сигурност на гражданите във всяка една страна членка на ЕС?

Допълнително за да се стимулира интереса и иниацитивите свързани с постигането на тези основни 5 цели в Стратегиията са разписани 7 водещи инициативи за приоритетните теми, които всяка страна членка трябва да вземе предид при синфоринизрането и изготвянето на националните планове и програми.

Водещите 7 инициативи на “Европа 2020

  • „Съюз за иновации“ — има за цел да подобри рамковите условия и достъпа до финансиране за научноизследователска дейност и иновации, за да гарантира превръщането на иновативните идеи в нови продукти и услуги, които създават растеж и работни места;
  • >„Младеж в движение> — има за цел да подобри постиженията на образователните системи и да улесни навлизането на млади хора на пазара на труда;>
  • „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ — има за цел да ускори развитието на високоскоростен достъп до интернет и да извлече ползи от наличието на единен цифров пазар за домакинствата и формите;
  • „Европа за ефективно използване на ресурсите“ — има за цел да премахне връзката между икономическия растеж и използваните ресурси, да подкрепи преминаването към нисковъглеродна икономика, да увеличи приложението на възобновяеми енергийни източници, да модернизира нашия транспортен сектор и да стимулира енергийната ефективност;
  • „Индустриална политика за ерата на глобализацията“ — има за цел да подобри бизнес средата, по-специално за МСП, и да подкрепи развитието на силна и устойчива индустриална основа, позволяваща конкурентоспособност в световен план.
  • „Програма за нови умения и работни места“ — има за цел да модернизира пазарите на труда и да направи гражданите по-способни, като развива техните умения през целия им живот с цел да повиши участието в трудовия живот и постигне по-добро съгласуване между предлагането и търсенето на труд, в това число чрез трудова мобилност.
  • „Европейска платформа срещу бедността“ — има за цел да гарантира социално и териториално сближаване, така че ползите от растежа и работните места да са споделени в голяма степен и хората, живеещи в условията на бедност и социално изключване, да имат възможност да живеят достоен живот и да представляват активна част от обществото.

За да гарантира, че всяка държава-членка ще приспособи стратегията „Европа 2020“ към своето конкретно положение, Комисията предлага целите на равнище ЕС да бъдат превърнати в цели и в начини за тяхното постигане на национално ниво.

В този контекст са ориентирани и всички програми и финансови механизми на територията на България и ЕС за т.н. следващ програмен период. Друг е въпросът дали поставените в тези програми изисквания и предоставяни финансови механизми наистина ще допринесат за постигането на тези цели и дали ще насърчат организациите и предприятията да се възползват от тях или ще се получи “новото добре забравено старо” през изминалото изгубено десетилетие.

А ето ги и трите сценария за устойчиво развитие, съгласно стратегията, изразени чрез илюстрирани сходни линии на непрекъснат прогрес…

Scenario Europe 2020

Scenario Europe 2020

 

Източник на графиката: Стратегия “Европа 2020”

Да бъдем позитивни?!

 

Автор: С. Петкова

Municipal Sustainable Renewables plans

100% дял на зелената енергия и до 90% по-малко емисии CO2 до 2050г.

В Брюксел продължават дебатите относно новите завишени цели в Европа, които би трябвало да заменят съществуващите досега цели поставени в стратегията “Европа 2020”, а именно намаление на въглеродните емисии с 20% до 2020г. в сравнение с нивата им през 1990г., повишаване на енергийната ефективност с 20% (до 2020г.) в сравнение с тази през 1990г., и увеличаване на дела на възобновяемата енергия в общия енергиен микс с 20% (до 2020г.) в сравнение с 1990г.

Така съгласно новата Енергийна карта на Европа 2050 , до 2050г. трябва да бъде постигнато до 80-95% намаление на въглеродните емисии в сравнение с нивата им през 1990г., трябва да бъде постигнат дял на енергията от възобновяеми източници към то общият енергиен микс от порядъка на 97%.

На официално заседание във вторник WWF представиха свой доклад, според който поставената цел за увеличаване дяла на възобновяемата енергия с 100% до средата на века (нещо, което е и заложено в Стратегията на Европа 2030) е абсолютно реалистична. Според WWF в ЕС има достатъчно неизползван потенциал за намаляване на енергийното потребление, като дори постигнатото ниво на енергийно потребление може да бъде в пълна покрито чрез производство на енергия  от възобновяеми източници, и то на по-ниски цени от конвенционалната и при по-голяма сигурност на доставката. Позоваването на тези твърдения е на база анализи изготвени от Ecofys, според които също може да бъде постигнат дял на възобновяемата енергия от 100% до 205, като допълнително акцентират върху необходимостта от бързи и крупни мерки в подобрения в областта на енергийната ефективност, както и ускореното развитие на технологиите за енергийно оползотворяване на основните ВЕИ като вятърна енергия, слънчева енергия и биогорива за транспорта.

Дебатите бяха насочени и към тезата, че бизнеса като цяло е съгласен с поставените нови цели, но и че са по-склонни да следват и подкрепят други механизми и законодателни норми за постигането им.

Интересно е и мнението на привържениците на използването на природния газ, според които природният газ трябва да бъде запазен като един от основните и надеждни енергийни източници (въпреки, че не е от най-чистите алтернативни горива) като са склонни да компенсират генерираните от тях емисии чрез инвестиране в нови технологии за въглеродно улавяне и съхранение.

Повдигната бе и темата за съществуващата в ЕС схема за търговия на емисии и това, че се налага тя да бъде преструктурирана, така че да не се получава “препълване” с излишни емисионни квоти, както се оказа в края на изминалата година. Ако това бъде реализирано то би довело до елиминирането на поставените завишени цели за дял на ВЕИ енергията, тъй като по подразбиране това би станало естествен стимул за пазарно проникване на най-ефективните и нискоемисионни възобновяеми енергийни технологии.

В подкрепа на тези нови цели и дебати се изказват и специалисти, като Mark Hopkins, който в свое интервю заявява, че в условия на икономическа криза в световен мащаб са необходими бързи и крупни мерки за осигуряване на надеждна, достъпна и чиста енергия за всички, най-вече поради факта, че гъстотата на градска населеност ще продължава да нараства в глобален мащаб и да се съсредоточава все повече и повече в големите градове. Очаква се до 2050 броя на населението, съсредоточено само в големите градове да достигне 6.5 милиарда. Според него правилната линия на поведение са следването на целите поставени в Европа 2030.

Всичко това ясно определя хода на развитие на т.н. “енергийни услуги” в ЕС а от там и в  страните членки, което от своя страна следвайки пътя на логиката да изминалото десетилетие очертава картината на бъдещите “енергийни услуги”, условията и начина, по който пазара ще бъде преразпределен и съответно условията, при които тези очаквани 100% възобновяема енергия ще бъдат предоставяни до крайният потребител.

 

Автор: С.  Петкова – ENBC Ltd.