Какво обновиха в Наредба №7 за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради

Обнародваха последните изменения и допълнения в Наредба №7 за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради (ДВ. бр.80 от 13 Септември 2013г.)

Наредбата влиза в сила от 14.10.2013 г., и може да отдъхнем до накъде защото както е записано в нея: Наредбата не се прилага за сгради, за които е започнало производство по въвеждането им в експлоатация”. За дата заз започнато производство по въвеждане в експлоатация се счита датата на внасяне на искане пред компетентния орган съгласно ЗУТ.

С тази основна и нова Наредба 7, известна още като “библия” на енергийните одитори в България,  се въведоха най-накрая официални “определения” и някой нови схващания за досега използвани понятия от всички заети и заинтересовани в този сектор, с което се очаква да се въведе  някаква реална унифицирана рамка за оценка на ЕЕ в сгради и промишлени системи (въпреки наличната досега методика), без да се нагалагат много-много свободни импровизации, а именно:

  • за първи път вече официално знаем що е това „нова сграда“  –  т.е. това е всяка новоизградена сграда, която се въвежда в експлоатация за първи път.
  • вече няма да се чудим какво е то “енергийна ефективност в сгради“ (въпреки, че от 2006г. всички одитори изготвят доклади за оценка на това екзотично се оказа понятие) – а именно: осигуряването и поддържането на нормативните параметри на микроклимата в сградите, топлосъхранението им и икономията на енергийни ресурси за нуждите на сградите с минимални финансови разходи.
  • за тези, които от 2006г. насам все още се чудят какво е „промишлена система“ ето го и официалното пояснение – съвкупност от производствени сгради, съоръжения, технологии и спомагателни стопанства, включени в производството на стоки.
  • улеснение идва вече и в тълкуванието на понятието „производствени сгради“  – са сградите за: производство в строителната промишленост, енергетиката, химични и фармацевтични производства, металургични производства, машиностроителни, машиноремонтни и металообработващи производства, дървообработващи производства, текстилни производства, производства за преработка на животински и растителни продукти, производство на хранителни продукти и вкусови вещества, за добив и преработване на руда, въглища, нерудни изкопаеми, нефт и газ (включително временните строежи по чл. 54, ал. 6 ЗУТ за търсене, проучване или добив на подземни богатства); автобази със сервиз за обслужване; сгради за селскостопански дейности – животновъдни сгради, оранжерии и други обекти, свързани с тях.>
  • вече официално под „основен ремонт“ на сграда ще се разбира – ремонт на сграда, който обхваща над 25 на сто от площта на външните ограждащи конструкции и елементи. Което, да отбележим, обхваща само ремонт/изменения на външната конструкция и въшните елементи на сградата (за вътрешни преградни стени напр. не се говори)!
  • за чудещите се има и пояснение ще е то „външни ограждащи елементи на сградата“ – система от компоненти (конструкции и елементи – плътни и прозрачни) на дадена сграда, които отделят вътрешната от външната среда на сградата.
  • а що е то „сграден компонент“? Отговорът е: техническа сградна инсталация или компонент от външните ограждащи конструкции и елементи на сградата.

вече можем да бъдем спокойни знаейки и какво  се крие зад понятията “климатизиран обем” и “климатизирана площ” когато се сблъскаме с тях

  • „климатизиран обем“ е отопляем обем или обем за охлаждане.
  • „климатизирана площ“ е общата площ на пода на климатизирания обем, която включва площта на климатизирано пространство чрез отоплителна и/или охладителна система и площта на индиректно климатизирани неотопляеми/неохлаждани пространства (приземни и подземни етажи) с топлинни загуби/притоци. Климатизираната площ се определя по външните размери на сградата!!!
Е, тези понятия и досега ги имаше разпръснати и подпъхнати тук-там по други нормативни актове, но си е съвсем друго да са си в комплект с останалата част от методиката.

 

Останалите изменения и допълнения, споменати бегло по-долу, касаят предимно енергийните одитори и лицата, които отговарят за контрола натяхната дейност. За всички, които са извън тази група може би ще представлява интерес да се запознаят с поредните изисквания на националното ни енергийно законодателство свързани с т.н. енергийна ефективност в сгради и промишлени системи (описани тук).

 

Основното, различното и новото в новата Наредба 7
1. Касаещо жилищни, нежилищни и производствени сгради
Наредба 7 задължително се прилага при проектиране и изпълнение на жилищни и нежилищни сгради, в т.ч. сгради за обществено обслужване в областта на здравеопазването, образованието, културата и изкуството, търговията, спорта, общественото хранене, хотелиерството и услугите, както и административни сгради, които се характеризират:
  • среднообемна нормативна температура на вътрешния въздух, по-висока от 15°С за зимен период, и относителна влажност на въздуха до 70 %;
  • среднообемна нормативна температура на вътрешния въздух от 12 до 15°С за зимен период в зависимост от предназначението на сградите, които се отопляват най-малко три месеца в годината.
Техническият показател за енергийна ефективност на производствени сгради (при реконструкции, основно обновяване и основен ремонт на съществуващи производствени сгради в експлоатация) – съгласно чл. 4, ал.1:
  • се изчислява за производствени сгради, за които не се изисква издаване на сертификат за проектни енергийни характеристики по реда на Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ), в които се поддържа среднообемна температура на вътрешния въздух за зимен и летен период съгласно стойностите, определени с наредбата по чл. 125, ал. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ), и технологичният им режим изисква целогодишно поддържане на микроклимат с нормативно определени параметри.
За производствени сгради, за които със заданието за проектиране/проектите не се изисква поддържане на микроклимат с определени параметри, технически показатели за енергийна ефективност в сгради са коефициентите на топлопреминаване на сградните ограждащи конструкции и елементи, като техните стойности не могат да бъдат по-големи от определените в таблици 1 и 2 в Наредбата.

 

Енергийните характеристики и показателите за разход на енергия на промишлените системи, чиято съвкупност обхваща вече споменатите производствени сгради, се определят по реда на наредбата по чл. 33, ал. 8 ЗЕЕ, като се отчитат референтните стойности на коефициентите на топлопреминаване на сградните ограждащи конструкции и елементи по таблици 1 и 2 от Наредбата.

 

Проектиране на производствени сгради
Вече при проектиране на производствени сградим при които относителната влажност на въздуха е над 70 % и/или са със специални параметри на температурно-влажностния режим – коефициентите на топлопреминаване на сградните ограждащи конструкции и елементи се изчисляват съгласно стойностите, определени с наредбата по чл. 125, ал. 4 ЗЕ и със заданието за проектиране в съответствие с таблици 1 и 2 от Наредбата.

 

Основен технически показател за ЕЕ при
  • проектирането на нови сгради
  • оценяването на съответствието на инвестиционните проекти
  • обследването за енергийна ефективност на съществуващи сгради

всички със среднообемна температура на вътрешния въздух, по-висока от 15 °С, и относителна влажност на въздуха под 70 % е:

  • специфичният годишен разход на първична енергия (kWh/m2 годишно; kWh/m3 годишно)за отопляване, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и уреди на един квадратен метър от общата климатизирана площ на сградата (Аf) в m2 или на един кубичен метър климатизиран обем (Vs) в m3.
В случай на нови сгради, за които със заданието за проектиране/проектите не е определен източник/източници на топлина и/или студ, първичната енергия се изчислява за електричество при отчитане на референтната стойност на коефициента за загуби при добив/производство и пренос на енергоресурси и енергии съгласно наредбата по чл. 15, ал. 3 ЗЕЕ за този вид енергия.
Като изискванията за техническият показател не се прилагат при извършване на реконструкция, основен ремонт или преустройство на отделни части, самостоятелни обекти или помещения в съществуващи сгради.
В такива случаи техническите показатели за енергийна ефективност са коефициентите на топлопреминаване за видовете ограждащи конструкции и елементи.
Устойностяването и определянето на референтната стойност на техническият показател се извършва въз основа наметодиката съгласно приложение 3 на Наредбата, като:
  • за нови сгради –  се изчисляват въз основа на проектните данни за сградата.
  • за съществуващите сгради – въз основа на данни за актуалното състояние на сградата при извършване на обследване за енергийна ефективност.

 

Сгради в експлоатация

Оценка на потреблението на енергия в сгради, въведени в експлоатация, с оглед сертифицирането им по ЗЕЕ се установява с обследване за енергийна ефективност.

като ОТПАДА съществуващото досега изискване – при първото обследване на сградата се извършва сравнение на получената стойност за нетна енергия при отсъствие на вътрешни товари със стойността й от енергийния паспорт на сградата, съставен въз основа на екзекутивната документация за сградата. Допуска се отклонение в границите ± 5%.

 

Изисквания към инвестиционните проекти

Въвеждат се някои допълнителни изменения (към съществуващите вече) за съдържанието на част „Енергийна ефективност” на инвестиционен проект, като:
  • режими на обитаване на сградата, отоплявани зони, охлаждани зони и проектно допускане за среднопретеглен брой на обитателите и посетителите в сградата, определен като едновременно дневно присъствие;
  • проектни допускания относно функционалните режими по групи технически уреди и системи, потребяващи електрическа енергия, която не се използва за отопление, и/или охлаждане, и/или вентилация; други специфични условия, влияещи на енергийното потребление на проектираната сграда;
  • проектни стойности на показателите, характеризиращи енергопреобразуващите и енергопреносните свойства на ограждащите конструкции на сградата, включително технически характеристики на предвидените с проекта строителни енергоефективни продукти/материали;
  • проектни стойности на показателите, характеризиращи енергопотреблението на технологичните процеси за отопляване, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди, описание на проектираните системи за отопляване/охлаждане и вентилация на сградата, включително за оползотворяване на възобновяемата енергия, проектни режимни параметри и ефективности на системите;
  • проектна стойност на показателя за годишния разход на енергия по чл. 4, ал. 1, характеризиращ енергопотреблението на сградата като цяло, в т.ч. годишна потребна енергия за отопление, охлаждане, вентилация и битово горещо водоснабдяване;
  • разход на първична енергия на проектираната сграда и клас на енергопотребление по скалата на класовете на енергопотребление съгласно наредбата по чл. 15, ал. 3 ЗЕЕ.“

Винаги при изготвянето на инвестиционни проекти за нови сгради или за реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващи сгради трябва да се прави анализ на възможностите за използване на енергия от възобновяеми източници за доказване на техническата възможност и икономическата целесъобразност.

Като самият анализ на възможностите за използване на енергия от възобновяеми източници се явява част от оценката на показателя за годишен разход на енергия в сградата.
При проектиране на сгради трябва да се предвиждат строителни продукти, чиито експлоатационни показатели по отношение на съществените им характеристики осигуряват изпълнението на изискванията към строежите съгласно (чл. 169, ал. 1 ЗУТ) и отговарят на техническите спецификации по смисъла на Наредбата за съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти, приета с Постановление № 325 на Министерския съвет от 2006 г. (ДВ, бр. 106 от 2006 г.), съответно Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО (ОВ на ЕС, бр. L88 от 4.4.2011 г.).
Автор: С. Петкова

Какво се променя с новите изменения на Наредбата за техническите паспорти на строежите от януари 2013г.

Като новогодишен подарък, в началото на 2013г. беше обнародвана новата версия на Наредбата за техническите паспорти на строежите (Наредба №5 от 2006 г. за техническит епаспорти на строежите).

Като начало, с новите изменения вече се въвежда понятието “недвижими културни ценности” и така ще говорим вече за “Технически паспорти на строежи – недвижими културни ценности”, а не како бяхме свикнали досега да използваме израза “технически паспорти на съществуващи строежи – паметници на културата”. Въвежда и изискването техническите паспорти на строежи – недвижими културни ценности да се съгласуват с Министерството на културата, а не с Националният институт за паметници на културата (както беше досега).

 

Разширява се раздел III “Основни технически характеристики” към Част А “Основни характеристики на строежа” като се въвеждат допълнителни технически изисквания за реквизити и по отношение на  изисквания за опазване на защитени зони, на защитени територии и на недвижими културни ценности, изисквания за защита при бедствия и аварии и за физическа защита на строежите и др.;

 

В случай на съсобственост на строежа собствениците на строежа ще възлагат с договор съставянето на техническия паспорт. Като това възлагане може да се извърши и от някои от съсобствениците за сметка на всички съсобственици.

Както и преди, така и сега собственикът на строежа е длъжен да съхранява отговорно техническия паспорт и да спазва всички предписания по части Б и В. Новото е, че вече собственикът на строежа е длъжен да предостави заверено копие на техническия паспорт на строежа съответно в “Агенцията по геодезия, катография и кадастър”, а когато строежа е обявен за недвижима културна ценност – е длъжен да предостави и второ заверено копие от техническия паспорт в “Министерството на културата – за недвижимите културни ценности”. Техническия паспорт се заверява от лицата, които са го съставили.

 

При обследване на съществуващи строежи анализа на действителните технически характеристики на строежа и оценка на съответствието им с нормативните стойности, определени с нормативните актове, ще се прави на база действащи към момента на въвеждането на строежите в експлоатация.

Като при съставяне на доклад за резултатите от обследването освен, че трябва да бъде включена оценка на техническите характеристики на строежа за съответствие с изискванията на нормативните актове, действащи към момента на въвеждането на строежите в експлоатация, трябва да бъдат включени и възможности за изпълнение на съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 ЗУТ, в т.ч. оценка за сеизмичната осигуреност на строежа в съответствие с действащите към момента на обследването нормативни актове.

Така етапите за извършване на обследване на съществуващи строежи с цел изготвяне на технически паспорт придобива следната съвкупност от изисквания и последователност:

  • За съставяне на технически паспорт на съществуващ строеж се извършва обследване за установяване на техническите му характеристики, свързани с изискванията по чл. 169, ал. 1 – 3 ЗУТ. (като обследване на съществуващ строеж може да се извърши и по всяко време при експлоатацията му по желание на собствениците или по искане на контролните органи).
  • Задължителни елементи на обследването:
    — съставя се т.н. информационна база данни за нормативните (проектните) стойности на техническите характеристики на обследвания строеж, включително и тези, свързани със съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 – 3 ЗУТ
    — установяват се действителните технически характеристики на строежа по разделите на част А от техническия паспорт;
    — прави се анализ на действителните технически характеристики на строежа и оценка на съответствието им с нормативните стойности, определени с нормативните актове, действащи към момента на въвеждането на строежите в експлоатация;
    — препоръчват се мерки, ако се установи, че са необходими;
    съставя се доклад за резултатите от обследването, който включва оценка на техническите характеристики на строежа за съответствие с изискванията на нормативните актове, действащи към момента на въвеждането на строежите в експлоатация, както и възможностите за изпълнение на съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 ЗУТ, в т.ч. оценка за сеизмичната осигуреност на строежа в съответствие с действащите към момента на обследването нормативни актове.
  • Установяването на действителните технически характеристики на строежа се установяват чрез:
    — събиране, проучване и анализ на наличната техническа документация;
    — екзекутивно заснемане – при липса на техническа документация;
    — оглед и измервания на строежа за събиране на технически данни (описват се видът и размерите на дефектите, повредите или разрушенията в строежа);
    — извършване на необходимите изчислителни проверки (свързани с измервания, пробни натоварвания и др.).
  • Действителните технически характеристики на строежа и сравняването им с нормативните характеристики по съществените изисквания на чл. 169, ал. 1 – 3 ЗУТ се документират в табличен вид за всеки строеж в зависимост от неговото предназначение.
  • Оценката на техническите характеристики на строежа за съответствие или несъответствие със съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 – 3 ЗУТ се състои в провеждане на сравнителни анализи и проверки за определяне на количествените измерения и на качествените показатели за удостоверяване на:
    — размера на повредите или разрушенията в строежа и отклоненията от действащите нормативни актове;
    — допуснатите грешки и недостатъци при проектирането, изграждането и експлоатацията на строежа;
    — степента на риска за настъпване на аварийни събития;
    — опасността за обитателите и опазването на имуществените ценности в строежа, както и за неблагоприятните въздействия върху околната среда;
    — технико-икономическата целесъобразност, културната и социалната значимост при избора на решението за възстановяване или премахване (разрушаване) на строежа.
  • Изготвя се доклад за резултатите от обследването, който включва и техническите мерки за удовлетворяване на съществените изисквания към обследвания обект, както и предписания за недопускане на аварийни събития, които застрашават обитателите на строежа.

Обследването на строежите се извършва от лицата по чл. 176в, ал. 1 – 4 ЗУТ.
Всяко обследване започва с подписване на договор за възлагане между собственика и лицата по чл. 176в, ал. 1 – 4 ЗУТ. В края на обследването възложителя получава  доклада от изследването и съставеният технически паспорт.

Задължение за поддържане на безопасната експлоатация на строежа в съответствие с действащите нормативни актове е на собствениците, като ако в доклада има посочени мерки, които трябва да бъдат изпълнение, собствениците съставят график за изпълнение на посочените мерки.

 

Въвеждат се и някои изменения в използваните понятия, срокове и категоризация, а именно

Техническите паспорти на съществуващи строежи – държавна, общинска или частна собственост, в т.ч. строежите – смесена държавна и частна собственост, или смесена общинска и частна собственост, се съставят в следните срокове в зависимост от категорията им:

  • от първа, втора и трета категория – до 31 декември 2014 г.
  • от четвърта категория – до 31 декември 2016 г.
  • от пета категория – до 31 декември 2018 г.

Срока за техническите паспорти на сгради и съоръжения от първа и втора категория с основно производствено или технологично предназначение, когато то е определено с нормативен акт, се съставят в сро кдо 31 декември 2014 г..

Срока за изготвяне на техническите паспорти на сгради и съоръжения със спомагателно, второстепенно или обслужващо предназначение се съставят в сроковете за съответните категории строежи.

В случай на съществуващи строежи – държавна, общинска или частна собственост, в т.ч. строежите – смесена държавна и частна собственост, или смесена общинска и частна собственост, на които по време на строителството е упражняван строителен надзор (за строежите, започнати след 1 септември 1999 г.) и които са въведени в експлоатация преди влизане в сила на наредбата, техническият паспорт може да се състави, без да се извършва обследване на строежа, ако:

  • лицето, на което е възложено да състави паспорта, удостовери, че строежът съответства на одобрената проектна (екзекутивна) документация и на разрешението за ползване (удостоверението за въвеждане в експлоатация)
  • техническият паспорт се съставя в срок до две години от влизане в сила на наредбата.

 

Важно: След изтичане на упоменатите срокове кметът на съответната община възлага съставянето на технически паспорти на строежите, за които те не са съставени, за сметка на техните собственици, като за извършените разходи общината се снабдява с изпълнителен лист за събиране на вземането чл. 417, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

В посочените по-горе срокове кметовете на общини в сроковете се ангажират ежегодно да организират разяснителна кампания в населените места на територията на съответните общини за изработване на технически паспорти на строежите. В началото на последната година от определения срок кметът на съответната община трябва да издаде предписание до всеки собственик на строеж, за който не е съставен технически паспорт.
За съществуващи строежи моментът на въвеждане в експлоатация (времето на изграждане) се удостоверява с разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация, а когато няма такива – с акт за държавна или общинска собственост, с разрешение за строеж или акт за собственост, както и с всички доказателствени средства, допустими по ГПК, включително и с декларации.

Автор: С. Петкова

 

Енергиен паспорт на сграда

Енергиен паспорт на сграда
съгласно Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ), изм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г (изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г.)

Енергиен паспорт на сграда се съставя като неизменна част от т.н. технически паспорт на сграда – в част Г „Енергиен паспорт на сграда”. Той се съставя за да се установи съответствието на енергийните характеристики на сградите с нормативните изисквания за енергийна ефективност както и за установяване на актуалното състояние на енергопотреблението на сградите по време на техния икономически обоснован експлоатационен срок. Състои се от състои от четири страници, неделими една от друга.

 

Енергиен паспорт на нова сграда

Енергийният паспорт на нова сграда може да бъде съставен след завършване на изграждането й но преди въвеждането й в експлоатация. Може да бъде съставен и по време на нейната експлоатация, както й след извършване на СМР (ако има предвидени и реализирани такива).

Енергийният паспорт на нова сграда се съставя от лицето, упражняващо строителен надзор, или от техническия ръководител – за строежите от пета категория, преди въвеждане на строежа в експлоатация и съдържа енергийната характеристика, съответстваща на нормативните и проектните изисквания на завършената сграда и потвърдена от необходимите изпитвания и проверки съгласно  ЗУТ.

 

Енергиен паспорт на инвестиционен проект

Може да бъде съставен към част „Енергийна ефективност“ на инвестиционния проект, въз основа на който се издава разрешението за строеж.

Енергийният паспорт на инвестиционния проект се съставя и подписва от главния проектант на сградата или от проектанта по част „Енергийна ефективност”.

 

Енергиен паспорт на съществуваща сграда – Сертификат за енергийни характеристики

Ролята на енергиен паспорт на съществуваща сграда играе т.н. сертификат за енергийни характеристики, който удостоверява първичните енергийни характеристики на сградата (т.е. теоретичните определени в проектната документация на сградата и реално изпълнени при построяването й). Съставя се след проведено обследване по образец по реда на Наредба  № РД-16-1057   за условията и реда за извършване на обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради, издаване на сертификати за енергийни характеристики и категориите сертификати.

Документа се съставя от физически или юридически лица, които отговарят на изискванията на ЗЕЕ, въз основа на данните от доклада (резюмето) за проведено обследване на сградата при спазване на изискванията на методиката и документира енергийните характеристики на сградата, свързани с изискванията на ЗУТ.

 

Минимално съдържание на част Г „Енергиен паспорт на сграда”

  • Стойностт на интегрираната енергийна характеристика на сградата и нормативната й стойност, в т.ч. специфичния годишен разход на енергия в kWh/m2, изразен в първична или потребна енергия
  • Общия годишен разход на енергия в MWh, изразен в първична или потребна енергия, спестените емисии CО2
  • Класификацията на сградата и принадлежността й към съответния клас от скалата на енергопотребление
  • Отопляемата площ, брутния отопляем обем, геометричните и топлотехническите характеристики на сградните ограждащи конструкции и елементи и оценката на състоянието им
  • Описание и оценка на енергийните източници, стойностите за годишен разход на енергия на техническите инсталации за отопление, вентилация и гореща вода за битови нужди
  • Описание на мерките за подобряване на енергийните характеристики на сградата, както и тяхната технико-икономическа оценка, ако се налагаприлагането на такива.

 

Автор: С. Петкова