h2020

ICT calls on HORIZON2020 in 2016 and 2017

New Funding Opportunities on Information & Communication Technologies in Horizon 2020 in 2016-2017 is described in the slideshared short guide.

ICT in Horizon 2020 brings unique SMEs opportunities to society’s challenges such as the growing needs for sustainable healthcare and ageing well, for better security and privacy, for a lower carbon economy and for intelligent transport.

Will be supported ICT research and innovation projects that can best deliver new business breakthroughs, often on the basis of emerging technologies. Also ICT in Science, Industrial leadership and Societal challenges.

Lots of funding opportunities are available in 3 main priorities:

  • Research and Innovation
  • Innovation
  • Coordination and Support Action

For more detailed information about calls, subcalls and specific topics, follow the picture of the link below.
ICT on H2020

IoT

IoT платформи за един свързан свят

Интернет на нещата (IoT) е концепция, много по-различна от интернета от вчера. Въпреки че технически погледнато това е един и същ интернет, то процесите и функционалността на свързаните устройства, които съществуват в него не са точно типичните, с които сме свикнали да работим. Много от тях нямат дисплей за визуализация, други изпълняват комплекс от различи дейности и задачи, а трети пък служат само за предоставяне на данни за или до един конкретен обект.

Всъщност интернет на нещата включва почти всичко, което може да си представи човек, от автомобили и къщи до комплексни инсталации и процеси. Широко се дискутира дори и концепцията за т.н. “умен прах”, който ще събира и предоставя информация за всичко, в досег с въздуха, около нас.

На интернет на нещата (IoT) трябва да се гледа като на платформа за развитие, с изключително разнообразен обхват и функционалност. Това разнообразие е още по-ясно изразено при преглед на широкия спектър от платформи, навлезли вече на пазара, които може да се базира разработването на редица IoT проекти.

Софтуерно и хардуерно бъдеще на IoT

Голяма част от разработчиците вече са съсредоточили усилия в използването на възможностите на IoT за създаване на решения за промишлеността, здравеопазването, потребителските пазари, и то с главоломна скорост. Едно скорошно проучване на Evans Data Corporation разкрива, че 45% от всички работещи разработчици приемат IoT решенията като важен приоритет в своята дългосрочна стратегия за развитие.

Същото може да се каже за хардуерни инженерите. Независимо от това дали работят върху гигантски индустриални машини или миниатюрни сензори, IoT е преобладаваща част и от тази дискусия.

От гледна точка на потребителите, тези умни неща, които се свързват към Интернет постепенно навлизат в домовете им, колите им, а дори и в гардероба им се приемат радушно, което определя един безкраен хоризонт за иновации в IoT.

Почти безкраен брой платформи за разработка
Да кажем, че имате някакъв опит в софтуерното разработване и имате идея, която искате да се превърне в интелигентна устройство, като част от интернет на нещата. Следващата стъпка е създаването на работен прототип на концептуалната ви идея, като изберете най-подходящата за целта платформа. В момента има много и разнообразни платформи, между които да избирате.

Arduino

Arduino board

От хардуерна гледна точка, Arduino платките са страхотни за един добър старт.  Те се предлагат в различни размери, конфигурации и форми, като по този начин покриват широк спектър от основни функционалности и улесняват разработчиците при интегриране на софтуерна платформа към конкретния проект.

Arduino е с отворен код и за него се разработват много други елементи и платки съвместими с него, което го прави невероятно гъвкава платформа при разработване на разнообразни IoT проекти (от управление на лапите в къпи, градинското напояване, отоплителната система в къщи до по-сложни роботизирани процеси).

Arduino предлагат дори системи специално разработени за деца.

 

Raspberry Pi

Raspberry Pi board

Raspberry Pi е друга голям хардуерна платформа (платка) използвана за разработване на интернет на нещата. Безплатни инструменти като Node-RED са популярни сред разработчиците, в качеството си на системи за цифрово предаване и съхраняване на данни.

 

Pycom

Pycom WiPy board IoT

Pycom е друга алтернатива на платформа за IoT. Една от най-популярните сред преграмистите платка е WiPy. Програмният език е Phyton. Осигурява перфектно съчетание на мощност, бързина и гъвкавост. В рамките на няколко минути можете да се свърже безжично към него и да получите Python REPL команден ред.

 

Intel

Intel IoT Galileo

За по-големи и по-широкообхватни проекти Intel предоставя своя собствена платформа на интернет на нещата, която се характеризира с висока сигурност и надеждност, лесна комуникация както между самите устройства така и между устройствата и облака.

Ето от най-големите предимства на IoT концепцията е, че невероятно лесно могат да се намерят ралични инструменти с отворен код (на достъпни цени), с които всяка иновативна идея лесно може да се превърне от концепция в реален прототип.

Въпреки високите темпове на развитие, това все още е нова концепция и много от решенията и инструментите тепърва се разработват и то не от големи корпорации а от привърженици на интернет на нещата, което е още една възможност за възникване на иновативни и предприемчиви фирми.

Internet Of Things to replace Mobile Phones as most connected device In 2018

  • Internet of Things (IoT) is expected to exceed mobile phones as the largest category of connected devices in 2018, raising the compounded annual growth rate (CAGR) of 23%, and total forecast 28 billion connected devices by 2021. Massive IoT connections will leverage the ubiquity, security and management of cellular networks.

connected device worldwide

  • 400 million IoT devices with cellular subscriptions at the end of 2015. Cellular IoT is expected to have the highest growth among the different categories of connected devices, reaching 1.5 billion in 2021.

IoT connected device

  • 1.2 billion new subscriptions worldwide during Q1 2016.
  • 9 billion mobile subscriptions by 2021, 6.3 billion smart phone subscription and 7,7 billion mobile broandband subscriptions

mobile subscriptions

  • 5G networks, being driven by new use cases, are expected to be deployed commercially in 2020.  1.7B new subscribers in the the Asia/Pacific (APAC) region. Smartphone subscription rates will increase more than 200% between 2015–2021 in the Middle East and Africa.
  • 4.3 billion LTE subscriptions by the end of 2021

subscriptions by technology

  • Smartphone subscriptions set to almost double by 2021

smart phone subscriptions

 

These essentials and other disruptive facts were published in the 2016 Ericcson Mobility Report (PDF).

Ericcson created subscriptions and traffic forcast baselines and several interactive graphs. Using their plannning models Erricson validated trends and estimated future developmentfugures based on macroeconomic trends, user trends (researched by Ericsson ConsumerLab), market maturity, technology development expectations and industry analyst reports, on a national or regional level.

Reed the four suppary articles provided by Ericcson and the full Ericcson Mobile Report 2016.

Additional details on the Ericcson methodology, reed on page 30.

 

ICT in Horizon 2020 – key priorities and actions

Information & Communication Technologies in Horizon 2020 – short guide.

ICT in Horizon 2020 brings unique SMEs opportunities to society’s challenges such as the growing needs for sustainable healthcare and ageing well, for better security and privacy, for a lower carbon economy and for intelligent transport.

Will be supported ICT research and innovation projects that can best deliver new business breakthroughs, often on the basis of emerging technologies. Also ICT in Science, Industrial leadership and Societal challenges.

Different funding opportunities are available.

 

ICT main priorities and topics in “Leadership in Enabling and Industrial Technologies (LEIT)” at Horizon 2020

This part of Horizon 2020 covers  following main ICT technological areas:

  1. New Generation of Components and Systems
  2. Advanced Computing
  3. Future Internet
  4. Content technologies and information management
  5. Robotics
  6. Micro and nano electronic technologies, photonics
  1. New Generation of Components and Systems

Electronics, microsystems and embedded systems underpin innovation and value creation across the economy.

The objective is to reinforce Europe’s stronghold positions in these areas and to capture opportunities arising in new growth markets driven by advances in relevant
technologies.

This area addresses the broad range of systemic integration from smart integrated components to cyber – physical systems. It covers technology – driven R&D which is mostly application – independent, complemented by more application – driven R&I, where components and systems are demonstrated, instantiated, integrated and validated. Work is complementary to the activities addressed by the Electronic Components and Systems Joint Undertaking (ECSEL), notably focussed on large scale federating projects and integrated demonstrations and pilots.

In that context topics under this area contribute also to the implementation of parts of the Strategic Research Agendas of Artemis and EPoSS.
The first specific challenge addressed it to reinforce and expand Europe’s leading industrial position in embedded systems and cyber – physical systems. The other two are driven by the vision that the heterogeneous integration of micro / nanotechnologies and materials into smart microsystems will deliver affordable high performance functionalities for a broad spectrum of use. Research and innovation in the various topics will also contribute to the implementation of the Strategic Research Agenda of the Public Private Partnership on Energy Efficient Buildings.

2. Advanced Computing

Covers wider diffusion of embedded ICT and cyber – physical systems and the advent of the Internet of things, customised heterogeneous low – power computing systems delivering high – performance functionality under real – time constraints will drive a large part of computing development in the next decade. Combined with the need for more energy efficient cloud computing systems and data centres, the same key low – power technologies will underpin progress across the whole computing spectrum.

The strategic focus is to reinforce and expand Europe’s industrial and technology strengths in low – power ICT. Different market segments should be addressed through an integrated cross – layer (hardware, system, programming, algorithms) and cross – application/cross – market approach. Work under this area is complementary to, and will be coordinated with work undertaken in the Future Internet area under Cloud Computing and in the Excellent Science pillar under Research Infrastructures and FET (actions on High Performance Computing).

While this area focuses on the integration of advanced components on all levels in computing systems, the development of next generation CPUs is addressed under the Joint Technology Initiative on Electronic Components and Systems (ECSEL).

This work of topic ICT 4 – 2015 is also complementary to the work on cyber – physical systems under A new genera tion of components and systems and under the JTI.

ICT 4-2015: Customised and low power computing

 

3. Future Internet

The aim is to address the most critical technical and use aspects for the Internet to be apt to  support the huge future expectations of society at large.

The Future Internet topics will therefore i) address the limitations of an Internet not designed to support the very large set of requirements imposed by an ever more diversified usage) support the advent of more efficient computational and data management models responding to the challenges posed by increased device / object connectivity and data – intensive applications) leverage the Internet to foster innovative usages of social and economic value also benefiting from the geospatial capabilities of the Future Internet.

The area strategy is based on a complementary set of technology push – usage pull actions. The technology perspective primarily addresses the limitations of communication networks and cloud computing infrastructures and services when moving towards a hyper connected world with hundreds of billions of devices fuelled by ambient and pervasive services.

The usage perspective is supported by the early availability of testbeds for experiments and research validation (FIRE+) and by innovative social and business collaborative usages with users in control and taking advantage of advanced technologies. This is compleme nted with actions towards web entrepreneurs to leverage downstream business opportunities.

 

4. Content Technologies and Information Management

The topics in this area address in particular four key aspects of digital content and information management:

  • Big Data, with two main problems to be solved: improving the ability of European companies to build innovative multilingual data products and services and solving fundamental and applied, market driven research problems related to the scalability and responsiveness of analytics capabilities;
  • machine translation, to overcome barriers to multilingual online communication which is still hampering a wider penetration of cross;
  • border commerce, social communication and exchange of cultural content enabling the full deployment of the Single Digital market
  • tools for creative, media, knowledge and learning industries, mobilizing the innovation potential of the tens of SMEs active in the area;
  • multimodal and natural computer interaction based upon multimodal, multilingual verbal and nonverbal communication.


5. Robotics

6. Micro and nano electronic technologies, photonics

The micro and nanoelectronics part will be implemented by the Joint Technology Initiative (JTI) on ‘Electronic Components and Systems’25 and through this Work Programme.
– Implementation through the JTI on ‘Electronic Components and Systems’: The JTI will facilitate multidisciplinary industry driven research and innovation along the full innovation and value chain, covering Technology Readiness Levels (TRLs) 2 to 8.
Focus is on large federating projects including manufacturing pilot lines, technology platforms and application experiments. These are areas in which resources must be pulled from Member States and regions. The Annual Work Programme will be develope d within the JTI. It will be based on the multiannual Strategic Research Agenda elaborated by industry.
– Implementation through this Work Programme: Generic Technology Development on micro and nanoelectronics focused on advanced research and TRLs 2 to 4;
Activities should be of direct industrial relevance and have a medium time to market. The photonics topics cover research and innovation activities under the photonics public private partnership (PPP). The activities will address the whole research and innovation value chain – from materials through equipment and devices, to manufacturing and to products and services, and from advanced RTD to pilot lines.

 

Author: S. Petkova

ICT main priorities and topics in “Excellent Science” at Horizon 2020

  1. FUTURE AND EMERGING TECHNOLOGIES (FET)
  • Open: Fostering novel ideas 
  • Proactive: Nurturing emerging themes and communities – the initiative implements part of the High Performance Computing research strategy by the HPC public-private partnership and comprises the following topis:

FETHPC 1-2014: Core technologies, Programing environments and Algorithms for Extreme – Data Applications (p.20 in the document)
FETHPC 2-2014: HPC Ecosystem Development (p.21 in the document)
FETPROACT 1-2014: Global Systems Science (GSS)
FETPROACT 2-2014: Knowing, doing, being: cognition beyond problem solving
FETPROACT 3-2014: Quantum Simulation

  • Flagships: Pursuing grand interdisciplinary scheme and technology challenge  – supports:

– Graphene flagship
– Human Brain Project (HBP)

2. RESEARCH INFRASTRUCTURES – development, deployment and operation of ICT-based e-infrastructures

Main priorities:

  • development and integration of ICT infrastructures and services for research, access to and management of research data
  • implementation of the e-infrastructure part of the EU strategy on high-performance computing

Topics:

Additional Topics – support to innovationm human resources, policy and international cooparetion:

Horizon 2020 webportal

Horizon 2020 – Participant portal – online manual

http://www.2020-horizon.com/

 

Author: S. Petkova

Основни дейности, приоритети и начини на финансиране в HORIZON 2020

Акцент на програмата е „Превръщането на революционните достижения в областта на науката в иновационни продукти и услуги, които осигуряват възможности за развитие на висшите училища, научноизследователски организации и бизнеса и променят положително живота на хората“.

Финансират се 3 основни типа дейности

Дейности за научни изследвания и иновации

(Research and Innovation actions)

Иновативни дейности

(Innovation actions)

Координационни и спомагателни дейности

(Support and Coordination Actions)

Финансиране – до 100 % Финансиране – до 70 % с изключение на сдружения с идеална цел – до 100 %) Финансиране – до 100 %
Минимум 3 независими ЮЛ от 3 различни страни членки на ЕС или асоциирани към програмата страни Минимум 3 независими ЮЛ от три различни страни-членки на ЕС или асоциирани към програмата страни 1ЮЛ
Създаване на нови знания и/или изследване на приложението на нови или подобрени технологии, продукти, процеси, услуги или решения. Основно дейности, пряко свързани с изготвяне на планове или проекти за нови или подобрени продукти, процеси или услуги. Могат да включват изготвяне на прототипи, изпитания, демонстрации, пилотни проекти за внедряване, мащабно
валидиране на продукти и въвеждане на пазара
Основно са съпътстващи мерки (стандартизация, разпространение на резултати, повишаване на осведомеността, zомуникация, обмяна на опит и проучвания)
Могат да съдържат свързани с това, но лимитирани демонстрационни или пилотни дейности.

 

 Програмата обединява 3 основни приоритета

1

“Excellent Science”

(отлични постижения в науката)

2

“Leadership in Enabling

and Industrial Technologies”

(индустриално лидерство)

3

“Societal Challenges”

(социални предизвикателства)

Европейски  съвет за научни изследвания Авангардни изследвания на най-добрите научни екипи Лидерство в основополагащите и индустриалните технологии (ИКТ, нанотехнологии, материали, биотехнологии, производствени технологии, космически технологии) Здравеопазване, демографски промени, и благосъстояние
Сигурност на храните, устойчиво земеделие, изследвания в областта на мореплаването и морската флора и фауна и био-икономиката
Бъдещи и нововъзникващи технологии Интердисциплинарни фундаментални изследвания в нововъзникващи области, които да отворят нови възможности за иновации Достъп до рисково финансиранеОсигуряване на частно финансиране и рисков “венчър” капитал за научни изследвания и иновации Интелигентен, “зелен”  и интегриран транспорт
Борба с климатичните промени, ефективно използване на ресурсите и суровините
Marie Curie Възможности за обучение и израстване в кариерата Иновации в МСПНасърчаване на всички форми на иновации във всички типове МСП Сигурност в цифровото общество
Изследователски инфраструктури (включително e-инфраструктури)Осигуряване на достъп до изследователски инфраструктури на световно ниво Сигурна, чиста и ефективна енергия
Приобщаващи, иновативни и рефлектиращи общества

 

HORIZON 2020 – 4 основни форми на финансиране

 

  1. Безвъзмездни средства (грантове)<
  2. Награди
  3. Финансови инструменти
  4. Възлагане на обществени поръчки

 

1. Безвъзмездни средства (Grants)

  • На базата на покани за представяне на предложения за проекти (конкурси).
  • При търсено финансиране от ЕК ≥ 50 000 евро => предварителна проверка на финансовите възможности само на координаторите (по изключение и на участниците в консорциума).
  • 8 месеца  – от крайна дата за подаване до подписване на споразумението за грант.
  • Консорциум – координатор (връзка с ЕК) и участници от поне 3 независими ЮЛ от 3 различни държави членки или асоциирани държави.
  • Споразумение за консорциум (вътрешно споразумение), в което се установяват правата и задълженията на партньорите по отношение на изпълнение на дейностите от проекта.

2. Награди (Awards)

  • Предмет са на работната програма, само на базата на конкурс, където се определят условията за участие.
  • Размерът на наградата не се обвързва с извършените от победителя разходи.

 

3. Финансови инструменти (Finantial Instruments)

  • Иновационни дейности. Покани за представяне на предложения в технологичните области по конкретна цел “Водещи позиции при базовите и промишлени технологии”.
  • 3 крайни дати годишно за кандидатстване.
  • 6 месеца от крайната дата за подаване до подписване на споразумението.
  • Max. 3M €;
  • Максимум 5 участника в консорциума.
  • Прилага се като пилотен проект от 2015 г.
  • Инструмент само за МСП.
  • Когато едно дружество е признато за МСП, правният му статут се приема за целия период на изпълнение на проекта (дори ако през това време МСП се е разраснало и не отговаря на определението за МСП).

 

4. Възлагане на обществени поръчки (Procurement)

  • Възлагат се самостоятелно от ЕК или от съответния финансиращ орган или съвместно с възлагащи органи от държавите членки или от асоциираните страни.
  • Допуска се сключване на няколко договора в рамките на една процедура (възлагане на  няколко <доставчика).
  • Критерий – “икономически най-изгодна оферта”. (освен ако в поканата за участие не е посочено друго).
  • Резултатите получени при обществена поръчка, възложена от ЕК са собственост на ЕС.
  • За продукти в предпазарен стадий  научноизследователски и развойни услуги при разпределяне на рисковете и ползите съобразно пазарните условия; поетапни конкурентни разработки.
  • За новаторски решения – възлагащите органи са пилотен клиент за новаторски стоки или услуги, които все още не са широко достъпни до търговската мрежа (допуска се изпитание за съответствие)
  • Минимум 3 ЮЛ

 

HORIZON 2020 – за МСП (SME Instrument – SMEInst) – ICT-37-2014/2015

Подходящо за кандидатстване от едно МСП.

Чрез този метод на финансиране се осигурява подкрепа за високо рискови иновативни малки и средни предприятия в сектора на ИКТ, които са в ранен стадий на развитие. Фокусът е насочен към МСП с иновативна концепция, продукт или услуга: предприятия, които чрез прилагане на нов набор от правила, ценности и модели “разчупват” пазара.

Приоритетни са проектни предложения, свързани с идеи, услуги или продукти с изразено пазарно приложение.

Фаза 1*

Фаза 2

Фаза 3

Предпроектно проучване за проверка на технологичната/практическа и икономическа стабилност на иновативната идея/концепция.Финансиране – еднократно до 50 000 евро при продължителност на проекта до 6 месеца.Кандидатства се с първоначален бизнес план основан на предложената иновационна идея/процес/услуга/продукт.Резултат – разработен подробен бизнес план.Допуска се кандидатстване и директно за фаза 2.Менторство и обучение (coaching) – на всеки одобрен бенефициент през фаза 1 (до три дни) като допълнение към грантовете. Изпълняват се иновативни дейности като – демонстрации, тестване, създаване на прототипи, пилотно внедряване и довеждане на иновативната идея до индустриална готовност и представяне на пазара.Предложението трябва да е основано на разработения във фаза 1 (или от друго място) подробен бизнес план + да съдържа първи комерсиализационен план.Финансиране – до 70 % (или до 100 % за силно застъпени научните изследвания).Подходящо искане за финансиране  на проекно предложение в рамките на 0.5 – 2.5 млн. евро, при продължителност на проекта 12-24 месеца.Менторство и обучение (coaching) – на всеки одобрен бенефициент през фаза 2 (до 12 обучителни дни) като допълнение към грантовете. Подкрепа за представянето на пазара и експлоатация.Няма директно финансиране, но МСП може да се възползва от непряката подкрепа по Хоризонт 2020 (достъп до рисково финансиране, заеми, гаранции, обществени поръчки. допълване от COSMЕ).Резултат – успешно пускане на пазара.Подкрепата е чрез Европейската мрежа за подкрепа на бизнеса (ЕМПБ) – информация  чрез местните  офиси.През фаза 3 няма обучение.

* Фаза 1 – допускат се предпроектни проучвания за проверка на технологичната , практическа и икономическа жизнеспособност на иновационна идея/концепция/продукт/услуга, която трябва да се отличава със значителна новост за индустриалния сектор, в който е представена и би могла да намери приложение на Европейския пазар. Проектната идея може да  бъде свързана с нов продукт, процес, дизайн, услуга, технология или да води до ново приложение на пазара на съществуваща технология/процес/услуга. Основните допустими дейности за Фаза 1 са  например – оценка на риска, проучване на пазара, ангажираност на потребителя, проучване с цел защита интелектуална собственост (IP) управление на проектната идея, разработване на иновационна стратегия, търсене на партньори, приложимост на концепцията и др.

Всички плюсове и минуси, пречки и проблеми, които биха били спънка за развитие на конкурентоспособността на предприятието чрез иновацията трябва да бъдат установени, анализирани и коригирани във Фаза 1, за да могат да бъдат използвани като основа за реализиране на възвръщаемостта на инвестициите в иновационни дейности при изпълнение на Фаза 2.

Предложението трябва да даде спецификациите на разработен бизнес план , който трябва да бъде резултатът от проекта и критериите за успех.

 

Критерии за МСП

За да бъде едно предприятие прието като МСП, то трябва да отговори на критериите заложени в програмата. За целта еднократно представител на предприятието регистрира фирмен профил в системата на Horizon 2020, попълва набор от въпроси, в резултат на което получава оценка ДА или НЕ. Ако едно предприятие е признато за МСП  в момента на кандидатсване и/или одобрение на проектното предложение, то се третира като МСП до края на проекта, независимо от това дали по време на изпълнение на проекта то се е разраснало и вече не е МСП.

При успешна регистрация, формата получава персонален PIC код (това е индивидуален 7-цифрен код), който дава право на организацията да подава проектни предложения директно онлайн в системата ECAS.

 

Регистрация на организация в портала на Horizon 2020

  1. Проверявате дали вашата организация има създаден профил в портала.
  2. Ако нямата регистриран профил, създавате нов тук – бутон “Register Organisation”. Този раздел е наличен и на български език. Ако не можете да довършите регистрацията си в един ден, системата автоматично записва въведените данни, така че да можете, след като влезете в профила си (с индивидуална парола и име) да можете да въведете всички данни за организацията си.
  3. Валидиране на профила и потвърждаване на официално лице, което има правовото основание да предствлява организацията (Validation and Legal Entity Appointed Representative (LEAR) )

 

Horizon 2020 webportal

Автор: С. Петкова

green data center

Green Data Centers Standards Review – metrics, guideline, standards, rating systems

Abstract:The article bellow presents data and information considered Standards Review of a Green Data Centres development and their energy efficiency estimation. Energy Audit of the Green Data center building – energy efficiency rating system. Data Center Efficiency Metrics. Possible criteria for metrics. EE certification systems. The article is developed on the base of a research and development policy provided by ENBC.

Criteria
Development of a Green Data Centre have the possitive effect on the energy performance of building, local comunity and economy, clean environment and could be done. Already several European research study and pilot projects have been developed that prove the positiveness of the idea for the local and national economy and environment.

The most base, valuable and popular criteria for preliminary assessment, analysis and identification of the GreenData Centre Locations are:

    • Users & market
    • Storage and processing capacity
    • Land and Facilities
    • Energy
    • Power Lines
    • Issues related to technical implementation as:— Geology mines— Energy Supply— Cooling opportunities— Ventilation & environment

      — Lay-out – building technical

  • Matters relating to security among other things as:— Security – natural disaster / war / sabotage— Security electronic / computer technology

But the following important criteria also need to be taken into consideration before to take a decision about the place and technology that to be used toward development and implementation of a really Green Data Centre. Also the selection of the methodology for their estimation and comparative analysis is crucial for the success of the project.

Main crucial steps:

  • Energy, Energy Supply, Power lines, Energy Storage: It’s important to provide to the datacentre non-stop sustainable and green energy (at least 3 independent energy supply power lines and RES (or alternative, recycling) power sources. Should be selected the most sustainable and availability and accessibility variants with the lowest Power cost and lowest environmental impacts and operation & maintenance cost., availability and sustainability have become the most influential determinant in the location debate. Energy storage centre should be provided in case of any human, environmental or other impacts.

If there is already such preliminary assessments and analysis is great, but if not it’s important to identify and provide it on a first project phase.

  • Network Presence & Clouding system: Establishment of non-stop (security) access to the Internet, and the ability to connect different organizations with their servers in the Futured Data centre. At least 2 independent lines/ways of access.
  • Tax incentives: Identification of the local/national tax incentives and discounts on energy costs or anything else that could be obstacles for the project or to attract users to allure that green data centre.
  • Latency, Speed of data access: Identification of the way of how it will be guarantee, especially to the High Frequency User  who need direct access through fiber optic lines, and therefore require data centres near the exchange.

Also the main key steps of the project is the Operating and Maintenance costs (electric bills, taxes and etc. which reflect to the Data Center bottom line).

The next step is:

  • Standardization: The Green Data Centre is good to be built to cover all National Standards (or at least EU and/or Local national standards if there are any) and it it’s going to be certified, which is very important to be done – to cover all related EU and world standards. Some of them are mentioned bellow.

To establish criteria’s for Green Data Centre it’s needed to be established at first the sources and the available source potential. So the availability at a such report, assessments, prediction is very important. The following step after that is to assess what part of the available sources are really accessible and beneficiary. And the third steps is the identification of the most applicable and viable technology for the purpose. Comparative analysis is the best option. The methodology and algorithm used in the RES’use software is one of the great opportunity that could provide the necessary accurate data and information.

Identification of the Data Centre stands

Most of the Green Data Centres experts sais “At the planning stage it should be determined where the datacenter currently stands”. So the following issues should be taken into consideration:

  • “Meters are used to break down energy usage to the level of components (such as a 2U server, a 4U server, a switch, a SAN, and a UPS) and which business units are charged for the power being used by those components.
  • Energy usage is continuously monitored to determine peak and low energy demands.
  • Energy capacities are monitored on a total datacenter level all the way down to circuits to make sure all circuits are within acceptable limits.
  • The energy savings plan is documented and rewarded.
  • The energy savings plan is reviewed regularly and corrective action is taken to address failures.
  • Determining how costs are charged back to business units is used to shape behavior, encouraging energy savings among independent business units. This point must be driven at the executive level.
  • CPU throttling is enabled on the servers, and the performance lab measures the range of power consumed under a variety of loads.
  • Thermal profiling is used to identify hot spots and overcooling.
  • IT performance engineering includes energy efficiency measurements.
  • Feedback of live data is available to individual organizations, allowing them to react appropriately”.

 

Definitions

Some notes, clarification and definitions needs to be established into the project according the Power, Energy, peak of power and etc. The most usable and famous, adapted from World Commission on Environment and Development, commonly known as the Bruntland Commission, 1987 are:

“A Green Data Centre is a repository for the storage, management and dissemination of data in which the mechanical, lighting, electrical and computer systems are designed for maximum energy efficiency and minimum environmental impact.”

“Sustainable digital storage is: designing, manufacturing, deploying, managing, recycling digital information storage in a manner that meets the information needs of the present without compromising the ability of future generations to meet their own information needs.”

 

Energy audit of the Green Datacentre

Energy audit of the future datacenter (a virtual energy audit, computing simulations/modeling on different scenarios) based on the real practical problems (classifying power-consuming subsystems as IT loads, physical infrastructure, different additional power consuming devices, outdoor lighting, NOC and etc. The proved APC methodology is one of the most user friendly methodology that could be adapted to the each project situation.

To identify the Data Center electricity and thermal energy flow also is a part of the Energy audit on the preliminary stage for each Green Data Centre Development.

The most popular and applicable scheme source is developed by Uptime Institute and presented on the picture bellow.

GreenDataCentre_EnergyAuditScheme

Energy Audit of the Green Data center building – energy efficiency rating system

It’s also should be included into the whole process and could be implemented according the EU directives, National Legislation and standards and world certification and energy efficiency rating systems also.

 

Data Center Efficiency Metrics

Many metric are in use for the data centers, such as: PUE, DCiE, SWaP, SPECpower, COP, CLF, DCP, DCeP, CE, PLF, EEP, EPR, CUPS, CADE, SIT, and EPA Energy Star

The two most commonly used metrics are Power Usage Effectiveness (PUE) and its reciprocal, Data Center Infrastructure Efficiency (DCiE).  Using them is possible to determine the energy performance and it’s efficient.  A Carbon Usage Effectiveness (CUE) can be used to define carbon impact of the existed and a future datacenter.

PUE is intended to identify the efficiency of power use in comparison to the desirable use of power – powering computer equipment.  The ideal goal is to achieve a PUE of 1.0. Current industry average is approximately 2.1.

DCiE is intended to express power usage efficiency as a percentage.  The ideal goal is to achieve 100% of power usage is for computing equipment directly.

Possible criteria for metrics: low cost for supply, production and implement, ease of use, apply across different d.c. types, outsourced, tier levels/redundancy, simple and user friendly, secure, business oriented, non-invasive, accurate, monitoring capabilities, transparency …

Key drivers could be: save money, efficient design, low energy usage, environmental friendly, healthy environment, sustainable clouding, low carbon footprint…

Project hierarchy: definition, guidelines, reporting, audit/verification/certification, specification, standards acceptance…

Other metrics staffs could be: financial, operations, capital, network and IT utilization, facilities, power, cooling, staff… Performance as: useful work, production (development, test…)

It’s important to think about: eWaste, Green Buildings Metrics (e.g. LEED, BREEAM). Key element is to chose what metrics would be used (GG, Uptime ASHRAE, or any combination). Optional – development of a new metric system and methodology.

Each project team needs to clarify and agree if any of the mentioned or even other available guidelines and metric systems (or combination of them), to decide are ther good for the purpose of the project or it’s needed a new once to be defined.

 

Regulatory domains

  • ISO, HIPAA/ARS, US Federal Privact, NASD/NYSE, US IRS, SOX and PCAOB, COSO, CobiT, ISF, ISACA, ITIL, NIST, EU Guidance, FTC ESIGN/FISMA/FISCAM, Vasel II/GLB/FIEC, CISP/SDP
  • Green IT Agenda, Green Data Center Strategy
  • New standards for EE in data centers design: LEED in US, BREEAM in UK, MTP in UK
  • Corporate Average Data center
  • Efficiency index (CADE), a metric being developed to measure comprehensive data center
  • ENERGY STAR’s forthcoming specifications for data centers and computer servers.
  • “Secure Data Center Solutions.” GSA
  • UK Government ICT Strategy resources
  • Data Center Cooling Solution
  • Emerald Technologies OptiCoolTM Data Center Cooling Solution

Important issues to be taken into account

  • ISO 50001 Energy Management Systems and Certification for Data Center. Singapore Standard SS564:2010 Green Data Centers (energy and environmental management systems)
  • ISO14001 Certified Environmental Management System
  • IT Service Management System (ITSMS) based on ISO/IEC 20000
  •  ISO 9001Quality)
  • Benchmarking for Data Center Infrastructure –USA Department of Energy PUE
  • DCIE (Centre Infrastructure Efficiency) standards
  • Energy Efficiency and Data Centers methodology of IMB, Cisco, HP, Microsoft
  • Data Centers efficiency white papers

 

Certification systems

  • LEED Criterias for DataCenters
  • BREEAM UK system
  • ISO14001 Certified Environmental Management System

Key areas of concern

  • Different infrastructure requirements for every company
  • Maintaining the certification
  • Wide acceptance from standards bodies
  • No single technology or solution for measuring systems across the entire data center

 

Authors: S. Petkova, N. TodorovENBC Ltd.